Първите думи, изречени от Супермен (Дейвид Коренсуит) в оживения рестарт на Джеймс Гън на комиксов франчайз, е „Боже мой“. (Е, освен няколко нечленоразделни стонове на болка в самото начало на филма, когато откриваме този далеч неуязвим Човек от стомана да лежи пребит и окървавен в снега недалеч от антарктическото му убежище, Крепостта на самотата.)Това безупречно чисто междуметие установява още от самото начало какво ще отличи този Супермен от неговите предишни версии . Вместо да бъде отчужден междупланетен бежанец, реещ се мрачно в космоса над свят, където никога няма да принадлежи истински, както беше в неприятно мрачния филм на Зак Снайдер от 2013 г. „ Човек от стомана“ . Супермен от 2025-та е истински гражданин на Земята. Той е несъвършен и борещ се човек, който прави грешки и се опитва да ги поправи. Гън, който е съживявал жанра и преди със своята поредица „Пазители на галактиката“ , се докосва до оптимистичния и подходящ за деца тон на „Супермен: Филмът“ на Ричард Донър от 1978 г. и „Супермен II“ от 1980 г. , без да изглежда, че отдава тържествена почит на тези класики, както Брайън Сингър направи в „Супермен се завръща“ от 2006 г.
По своя скромен начин, тази добродушна двучасова лудория действа като коректив на все по-раздутия филм по комикси, какъвто го познаваме.
Сюжетът е конструиран така, че да избегне нуждата от поредната трудоемка история за произхода. Поредица от остроумни обяснителни заглавия ни поставя във времето, като установява какво се е случило преди три века, три десетилетия, три години и т.н. – чак до три минути назад, когато, както научаваме, Супермен е победен в битка от „метачовек“ Чукът на Боравия. Във вселената, според Гън, присъствието на свръхсилни същества на Земята не е новост, достойна за коментар от хора в стил „Това е птица! Това е самолет!“, а приет факт от ежедневието.
В един момент двама герои в апартамент на висок етаж си разговарят на чаша какао, докато точно пред прозореца метачовеци се борят с космическо същество.
След като раните му са излекувани от внимателни роботи в ледената пещера на Супс, Супермен се завръща към живота си под прикритието на Кларк Кент, репортер на вестника „Дейли Планет“ в Метрополис. Във времевата линия, установена от началните заглавия, романсът му с колежката журналистка Лоис Лейн ( Рейчъл Броснахан, звезда от „Чудесната госпожа Мейзел“ ) е достатъчно напреднал, че той ѝ разкри истинската си самоличност. Това е смел наративен избор, тъй като премахва напрежението „кога ще разбере“ и срещаме тези двама герои точно в момента, когато те издигат интимността си помежду си на следващото ниво. Сцените, в които те спорят за журналистическата етика на Кларк, публикуващ ексклузивни интервюта с криптонианеца, който тайно е самият той – и където Лоис се опитва да проведе свое собствено интервю със своето ново супергадже – са сред най-добре написаните във филма.
На фона на екшъна, Супермен има лични отношения, за които да води преговори. Неговият заклет враг Лекс Лутор (Никълъс Холт), тук представен като егоистичен технологичен магнат, опитващ се да забие пипалата си в националната политика и международните конфликти (навременно!), се е съюзил с измислената нация Боравия. Тя е водена от диктатора (Златко Бурич), който е на път да нахлуе в също така измисления Джарханпур. Като се е изправил срещу тази агресия от страна на Боравия, Супермен се е противопоставя както на Лутор, така и на правителството на САЩ, което подкрепя боравийския диктатор.
Компанията на Лутор, LuthorCorp, е разработила достатъчно напреднала технология, за да изгради междуизмерна „джобна вселена“, където злодеят поддържа свой собствен затвор тип ГУЛАГ; Супермен, в един момент заловен там, се сприятелява със симпатичен метачовек на име Рекс ( Антъни Кариган, герой на Бари ), който му позволява да избяга и по-късно се притичва на помощ на него и на човечеството. Също така от време на време помагат и каращите се членове на Бандата на справедливостта, трио от метачовешки герои, което включва Хоукгърл (Изабела Мърсед), Зеленият Фенер (забавно претенциозният Нейтън Филиън) и Мистър Терифик (отличният Еди Гатеги), технологичен гений, чиято способност да се промъква между измеренията го прави ключов съюзник в края на историята. Също толкова ключово за действието, колкото всяко хуманоидно мета-същество, е кучето Крипто на Супермен, облечено в наметало – мърляв помощник, който е лошо възпитан домашен любимец, а не добродетелно куче в режим Ласи.
Сега, когато Джеймс Гън, заедно с продуцента Питър Сафран, е назначен за съ-изпълнителен директор на кинематографичната вселена на DC, може би тази марка комикси, която отдавна изостава от Marvel, когато става въпрос за създаване на блокбъстъри, ще се очертае като креативен и боксофис претендент. Но дори и този Супермен да остане аномалия в космоса на супергеройските филми, откритието на пленително не-мачистичния Дейвид Коренсуит – без съмнение най-добрият Супермен след Кристофър Рийв.
Супермен 2025-та ясно се отличава от предишните версии — не чрез демонстративна промяна, а чрез фино преобръщане на тона. Докато Кристофър Рийв излъчваше благородство и почти митологична чистота, а Брандън Рут в Superman Returns (2006) се опита да възстанови тази невинност чрез почтена, но безжизнена носталгия, Хенри Кавил в епохата на Зак Снайдер донесе тежест, сила и трагичност – една почти библейска мъка, заключена в непрестанна вътрешна борба. При Гън обаче виждаме Супермен, който не се опитва да бъде икона, а просто човек с изключителни сили, който вярва в доброто не като абстрактна идея, а като всекидневен избор. Това е Супермен, който не виси над човечеството, а стъпва сред него. И може би именно в това се крие неговата най-силна, най-нужна суперсила днес — съпричастността.
