Церемонията ще се състои в Токио, през октомври
Сръбската художничка Марина Абрамович е довела тялото и ума си до краен предел, за да предизвика едновременно човешка емпатия и жестокост. Тя е един от носителите на „Нобеловата награда за изкуство“ за 2025 г., присъждана от Японската асоциация за изкуство. Носителите на наградата получават по 15 милиона йени (87 000 евро / 102 000 долара).
От началото на кариерата си в Белград в началото на 70-те години на миналия век, Марина Абрамович е пионер в пърформанса като визуална форма на изкуство, създавайки едни от най-важните ранни произведения. Тялото винаги е било едновременно нейният обект и среда. Изследвайки физическите и психическите си граници в произведения, които ритуализират простите действия от ежедневието, тя е издържала на болка, изтощение и опасност в стремежа си към емоционална и духовна трансформация. От 1975 до 1988 г. Абрамович и немският художник Улай са се изявявали заедно, занимавайки се с отношенията на дуалност.
Може би най-провокативната ѝ ранна творба е „Ритъм 0“ от 1974 г., представление в Италия. В него Абрамович насочва публиката: „На масата има 72 предмета, които човек може да използва върху мен, както пожелае.“
Предметите включвали бръснарски ножчета, ножове и зареден пистолет. Художничката седи неподвижно, докато хората разрязваха дрехите ѝ или порязваха кожата ѝ. Един човек насочи заредения пистолет към главата ѝ. „Ако оставиш това на публиката, те могат да те убият“, каза Абрамович след представлението, в което тя се опита да разкрие присъщата човешка жестокост.
По-рано същата година, нейното изпълнение „Ритъм 5“ включваше горяща комунистическа звезда. Тя е просната в средата , след като преди това е отрязала и изгаря косата и ноктите си. Когато огънят поглъща целия кислород, Абрамович припадна.
Този кариерен път скоро е поет съвместно с немския художник Франк „Улай“ Уве Лайзипен , който през 1976 г. става любовник и сътрудник на Абрамович в продължение на 12 години.
Пърформансът от 1977 г. „ Imponderabilia“ остава емблематичен за тяхното творчество; Абрамович и Улай стояха голи на входа на музей в Болоня, принуждавайки посетителите да се промъкнат покрай тях, за да влязат.
Тази творба сега се изпълнява отново от други артисти в Кралската академия. И тук посетителите трябва да се промъкнат между два голи модела, за да влязат в шоуто. Има обаче отделен
отделен вход за посетители, които се срамува. Марина Абрамович и Улай живееха като свободни души в малкия си автобус Citroen в продължение на четири години, пътувайки из Европа и участвайки в представления.
Дори раздялата им през 1988 г. беше запечатана с пищно изпълнение. В произведение, озаглавено „Влюбените“, те вървяха един към друг по Великата китайска стена, започвайки от противоположните краища и срещайки се по средата. След като изминаха около 4000 километра (2485 мили), те се сбогуваха.
Абрамович се завръща към самостоятелни изпълнения през 1989 г.
Тя е представяла творбите си в големи институции в САЩ и Европа, включително Stedelijk Van Abbemuseum, Айндховен, 1985; Център „Жорж Помпиду“, Париж, 1990; Neue National Galerie, Берлин, 1993, и Музея за модерно изкуство, Оксфорд, 1995. Участвала е и в много мащабни международни изложби, включително Венецианското биенале (1976 и 1997) и Документа VI, VII и IX, Касел (1977, 1982 и 1992). Последните ѝ изпълнения включват „Къщата с изглед към океана“ в галерия „Шон Кели“, Ню Йорк през 2002 г., и пърформансът „7 лесни парчета“ в музея „Гугенхайм“, Ню Йорк през 2005 г. През 2010 г. Абрамович има първата си голяма ретроспектива в САЩ и едновременно с това участва в продължение на над 700 часа в „Артистът е присъствен“ в Музея за модерно изкуство, Ню Йорк. Използвайки себе си и публиката като медиум, Абрамович изнася представление в продължение на три месеца в галерия „Серпентайн“ в Лондон през 2014 г.; произведението е озаглавено „512 часа“ заради продължителността на творбата.
Тя е удостоена със „Златен лъв“ за най-добър художник на Венецианското биенале през 1997 г. за видеоинсталацията и пърформанса „Балкански барок“. През 2008 г. е наградена с Австрийския командорски кръст за приноса си към историята на изкуството. През 2013 г. френският министър на културата я приема за офицер на Ордена на изкуствата и литературата. В допълнение към тези и други награди, Абрамович е носител и на множество почетни докторати от институции по целия свят.
Абрамович основава Института „Марина Абрамович“ (MAI), платформа за нематериална и дългосрочна работа, целяща да създаде нови възможности за сътрудничество между мислители от всички области. Институтът придоби най-завършената си форма до момента през 2016 г. в сътрудничество с NEON в „As One“ (Като едно) в музея Бенаки, Атина.
Най-новата ѝ публикация е „Walk Through Walls: A Memoir“, публикувана от Crown Archetype на 25 октомври 2016 г. Нейната ретроспектива „The Cleaner“ беше открита в Moderna Museet, Стокхолм, през февруари 2017 г. и ще бъде представена в Музея за модерно изкуство Луизиана в Дания, Henie Onstad Kunstsenter в Осло, Bundeskunsthalle в Бон, Palazzo Strozzi във Флоренция и Центъра за съвременно изкуство Znaki Czasu, Торун.
За още актуални новини:
Последвайте ни във Facebook- тук
Последвайте ни в Tik-Tok – тук
