Може би много от вас не знаят нищо за тази емблематична сграда и силната й връзка с България, Левски, Ботев, Каравелов….
„България и Румъния работят по меморандум за сътрудничество за възстановяването на Солаковия хан,“ това съобщи зам.-министърът на културата Ашот Казарян.
„Солаковият хан става приоритет за Букурещ. Искаме да го превърнем в живо културно пространство, което да свърже миналото с настоящето – и най-вече, Румъния с България“, съобщи кметът на Букурещ Стелиан Буждувеану в профила си във Фейсбук.
Румънската столица Букурещ крие не една и две български следи. И докато красивата гробница на меценатите Евлоги и Христо Георгиеви често е давана за пример за своите архитектурни достойнства и дори се е превърнала в част от архитектурните обиколки, то едно друго място не споделя нейната съдба. Изоставено, полуразрушено с едва разчетима плоча, на която е изписано името на Любен Каравелов. Това е Солаковия хан.
Емблематичната сграда е построена от българските търговци от Свищов – братя Солакови, преди 166 години. Той се превръща в средище на българското революционно дело зад граница. В него са се укривали Христо Ботев и Васил Левски, а Любен Каравелов е издавал вестниците „Независимост“ и „Свобода“.
През годините темата е била обект на много дискусии, но от март тази година започна укрепването на хана, тъй като 60 години бе оставен да се разрушава. Следва реставрацията и създаването на културен център в него.
Днес ще ви разкажем за Солаковия хан, в чиято мелница в една свирепа зима се срещат Христо Ботев и Васил Левски. История, която се разказва в българската диаспора в града.
Годината е 1859. Двамата братя Солакоглу, родом от Свищов издигат огромна за времето си сграда. В едната част от нея се разполагат заедно със семейството си, а по-голямата превръщат в хан. Стаите за настаняване били повече от сто на брой. В средата на XIX век мястото на хана било в покрайнините на града и в него често отсядали множество търговци, тъй като се намирал в непосредствена близост до основното тържище в румънската столица.
Едва различимата плоча с името на Любен Каравелов е неслучайно поставена на полуразрушената фасада на сградата. В най-десния край на Солаковия хан се е намирало помещението, в което председателят на Българския революционен централен комитет печата редица издания, които да подтикнат поробения български народ към желание за свобода – вестниците „Свобода“ и „Независимост“ и списание „Знание“ са само някои от тях. Това е и мястото, в което Христо Ботев намира трибуна в издавания от него вестник „Знаме“.
В двора на страноприемницата се е намирала и известната от писмата на Христо Ботев мелница. Именно тук в една мразовита зима през 1868 г. нощуват Васил Левски и Христо Ботев.
Според някои източници именно към Солаковият хан е дестинацията, към която се отправя Васил Левски след предателството на Димитър Общи. Целта му е да се срещне с Любен Каравелов, но тръгвайки от Ловеч, бива заловен в Къкринското ханче.
В годините след Втората световна война Солаковият хан става собственост на румънската държава. От 1948 г. в него са настанявани социално слаби семейства. Постепенно грижите към сградата намаляват и тя започва да се руши. Някога на паметната плоча на Любен Каравелов е имало и барелеф, който безвъзвратно изчезва.
