МВнР: Предварителната регистрация ще улесни гласуването в чужбина
39 194 български граждани, живеещи извън страната, са подали заявления за гласуване на предстоящите президентски избори. Това съобщи постоянният секретар на Министерството на външните работи Ради Найденов. По думите му предварителното подаване на заявления значително улеснява организацията на вота зад граница и намалява административната тежест за дипломатическите ни представителства.
Найденов обясни, че обичайно заявления подават около 10% от българите, живеещи в чужбина, а рекордните стойности достигат около 20%. Останалите избиратели могат да бъдат включени в избирателните списъци на място. Именно ръчното въвеждане на данните обаче е сред основните затруднения за служителите. При предварително подадено заявление информацията се обработва предварително, което спестява време и ограничава риска от дублиране.
От МВнР вече обсъждат възможността за промени в Изборния кодекс, свързани с гласуването извън страната. Една от идеите е въвеждането на задължителна предварителна регистрация за българите, които искат да упражнят правото си на глас в чужбина. Найденов посочи, че подобна практика съществува в други държави, но според него преди евентуалното ѝ въвеждане в България е необходимо широко обществено обсъждане. Предложенията за законодателни промени се очаква да бъдат направени след изборите.
Сред новостите на предстоящия вот е отпадането на ограничението за броя на секциите извън страната. Според Найденов това създава повече възможности за българските граждани зад граница да упражнят правото си на глас. Основната задача на МВнР остава организацията на изборния процес така, че той да протече спокойно, прозрачно и безпроблемно във всички държави, в които ще бъдат разкрити секции.
Постоянният секретар на МВнР коментира и натовареността на консулските служби. По думите му около 300 служители обслужват близо 2 милиона български граждани зад граница, наред с останалите си административни и дипломатически функции. Той подчерта, че динамичните промени в света поставят нови изисквания пред дипломатическата служба, а едно от предизвикателствата остава привличането и задържането на квалифицирани кадри заради неконкурентните възнаграждения спрямо частния сектор.
