Държавата търси частни инвеститори за новите магистрали
Правителството и представителите на пътния бизнес обсъждат промяна в модела за изграждане на големите инфраструктурни проекти у нас, като сред основните идеи са публично-частните партньорства и концесиите. Целта е строителството на нови магистрали и пътища да се ускори, тъй като според кабинета само с национален бюджет реализацията на всички планирани обекти би отнела десетилетия. Новият подход е част от Националния инвестиционен портфейл, чрез който държавата търси и частен капитал за инфраструктурни проекти.
Темата предизвиква и въпроса как подобен модел би се отразил на шофьорите. При концесия частен инвеститор може да поеме финансирането, изграждането и последващата поддръжка на определен пътен обект, като инвестицията се възстановява чрез приходи от него или чрез договорен механизъм между държавата и частния партньор. Именно затова трафикът е от решаващо значение. Георги Златев от Българската браншова камара „Пътища“ предупреждава, че преди подобен проект трябва да има надеждна оценка на бъдещия трафик. Ако автомобилите се окажат недостатъчно, може да се стигне до необходимост държавата да компенсира инвеститора.
Според инж. Ясен Ишев, председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорт, концесионирането може да бъде начин да се ускори изграждането на магистралната мрежа, когато публичният ресурс не достига. Той обръща внимание и на друг проблем – недостига на работна ръка в строителния сектор и бавните темпове на изграждане на някои обекти. По думите му, ако страната иска да приключи ключовите си транспортни връзки, трябва да се търсят и алтернативни модели на финансиране и изпълнение.
Правителството уточнява, че не става дума за отдаване на вече изградени с публични средства магистрали. Премиерът Румен Радев посочи „Тракия“ и „Марица“ като примери за инфраструктура, за която не се предвижда концесиониране, а „Хемус“ също трябва да бъде довършена с национално финансиране. Публично-частно партньорство се обсъжда за нови стратегически проекти, сред които магистрала „Черно море“, направлението „Русе–Маказа“, магистрала „Рила“ и тунелът под Петрохан.
Пред подобен модел обаче остават редица въпроси – как ще се определят таксите, кой ще поема риска при по-нисък трафик, как ще се гарантира качеството на строителството и как ще се защитят интересите на държавата при промяна на политическата ситуация. Затова ключово значение ще имат условията на бъдещите търгове и концесионни договори. Според кабинета целта е частният капитал да бъде привлечен там, където има достатъчен потенциал за възвръщаемост, като едновременно с това се осигури по-бързо изграждане и дългосрочна поддръжка на инфраструктурата.
