АИКБ: Минималната заплата не трябва да се увеличава при сегашната икономика

Председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че минималната работна заплата у нас вече е прекомерно висока спрямо средното възнаграждение и според него при сегашното състояние на икономиката не трябва да бъде увеличавана. Работодателските организации са предложили 646 евро като компромисен размер в рамките на допустимия диапазон.
По думите на Велев размерът на минималното възнаграждение се определя по методика, която включва четири показателя – ръста на средната и медианната заплата, инфлацията и дългосрочния ръст на производителността на труда, като всеки от тях има 25% тежест. Според него проблемът е, че минималната заплата в България заема твърде голям дял спрямо средната в сравнение с други големи икономики. Това постепенно намалява разликата между възнагражденията на ниско- и висококвалифицираните работници и може да отслаби мотивацията за придобиване на образование, умения и по-висока квалификация.
Велев посочи, че минималното възнаграждение по принцип е предназначено за хора, които тепърва навлизат на пазара на труда и нямат необходимите квалификация и трудови навици. Според него след натрупването на опит и умения заплатата естествено трябва да се увеличава. Той предупреди, че прекомерното административно повишаване на минималната заплата може да доведе до нежелано изравняване на доходите между различните групи работници и да създаде допълнителни проблеми за бизнеса и пазара на труда.
Председателят на АИКБ коментира и данъчните оценки на имотите, които според него значително изостават от реалните пазарни стойности. Той подкрепя тяхната актуализация, но настоява тя да бъде съчетана с намаляване на данъчните ставки и таксите, за да не се стигне до рязко увеличение на тежестта върху гражданите и бизнеса. Велев подкрепи и промяна при такса „битови отпадъци“, така че тя да се определя според количеството генериран отпадък, а не според стойността на имота. Според него така ще се приложи по-справедливо принципът „замърсителят плаща“ и ще се ограничат възможностите за сиви практики.
По отношение на Бюджет 2027 Велев призова за по-сериозна консолидация, по-консервативно планиране на приходите и по-ефективно използване на публичните средства. Той даде за пример високите разходи за възнаграждения в сектор „Сигурност“, големия брой болнични легла спрямо населението и неизползвания ефективно капацитет във висшето образование. Според него държавните разходи трябва да бъдат съобразени с реалните възможности на икономиката, вместо бюджетът да се изгражда върху прекалено оптимистични очаквания.