Нов спад в резултатите на българските ученици: Какво ще промени МОН

Българските 15-годишни ученици отново показват резултати под средните за участващите в международното изследване PISA. Най-сериозно е понижението при четенето и математиката, докато представянето по природни науки остава без промяна спрямо предходното изследване. България отчита 421 точки по природни науки, 387 точки по четене и 405 точки по математика. Спрямо 2022 г. това означава спад от 17 точки по четене и 12 по математика.
В изследването са участвали 91 държави и региони и повече от 760 000 ученици. От България реално са тествани 6830 ученици от 211 училища. PISA не проверява единствено натрупаните знания, а способността на децата да ги прилагат в реални ситуации. По природни науки българските ученици са на второ ниво, което е над базовата функционална грамотност. По математика резултатът е малко над базовото ниво, докато при четенето учениците остават под него.
Особено внимание тази година е отделено на дигиталното образование, използването на технологиите и изкуствения интелект. Данните показват сериозно разсейване с електронни устройства по време на учебния процес. 42% от българските ученици признават, че се разсейват в час заради дигитални устройства при 23% средно за ОИСР. Средно по 2,2 часа дневно учениците прекарват пред екрани за развлечение, докато са в училище – приблизително два пъти повече от средното за ОИСР. В същото време 41% вече използват изкуствен интелект при решаването на училищни задачи.
Според министъра на образованието проф. Георги Вълчев резултатите са ясен сигнал, че в настоящия модел на българското образование има сериозни проблеми. Той посочи, че причините не са само в учебниците, програмите или начина на преподаване, а са свързани и с натрупани през годините системни слабости. Сред основните проблеми министърът открои задълбочаващото се образователно неравенство, недостатъчното владеене на български език, дисциплината и отслабналата връзка между семейството и училището.
МОН подготвя серия от мерки, сред които промени във финансирането на училищата и принципа „парите следват ученика“. Според Вълчев досегашният модел е създал нездрава конкуренция за привличане на ученици и е довел до проблеми в по-малките училища. Министерството възнамерява също да постави по-силен акцент върху функционалните умения вместо върху механичното запаметяване на знания. Предвижда се постепенно въвеждане на интегрирани изпити в националните външни оценявания, включително възможността този подход да бъде приложен и при изпита след 7. клас.
Сред останалите приоритети са подобряване на дисциплината, подкрепа и защита на учителите, ранно установяване на индивидуалните потребности на учениците и разширяване на извънкласните дейности. Министерството планира и мерки за повишаване квалификацията на преподавателите, подобряване на материалната база и създаване на повече възможности за ученически спорт. Целта е да се постави по-силен фокус не само върху слабостите, но и върху силните страни и потенциала на всяко дете.
Данните от PISA показват и противоречива картина в класната стая. Българските учители получават сравнително висока оценка за индивидуалната подкрепа – 71% от учениците казват, че преподавателят проявява искрен интерес към наученото от тях, а 72% посочват, че продължава да обяснява, докато всички разберат. В същото време се отчита спад в любопитството и упоритостта на учениците, 41% съобщават за безредие по време на час, а 48% са пропуснали поне един учебен час в рамките на двете седмици преди теста. Затова МОН планира и национална кампания за подготовка на учениците за задачи, подобни на тези в PISA, както и за по-сериозен фокус върху резултатите на училищно ниво.