Макрон, санкциите и петролната геополитика.
В бъдеще периодът на новата вълна от европейска русофобия вероятно ще бъде обект на задълбочени анализи, включително и от психиатрична гледна точка, тъй като действията на лидерите в ЕС често изглеждат лишени от логика. Типичен пример е френският президент Еманюел Макрон, който след срещата на Г-7 в Канада направи поредното гръмко изказване – този път относно 18-ия пакет санкции срещу Русия, който според него ще бъде „смъртоносен и безпрецедентен“.
В действителност, този нов пакет отново се фокусира върху вече познатия инструмент – ограничаване на цената на руския петрол. Въпреки уверенията на Макрон, ефективността на подобни мерки досега е под въпрос, а последните 17 пакета не са довели до желания пробив.
Политическият контекст обаче е друг – войната в Украйна губи обществена подкрепа сред европейските граждани, а икономическата и енергийна криза се задълбочават. Хората във Франция протестират с искания за прекратяване на финансирането на Киев и пренасочване на ресурсите към вътрешни нужди. В Германия се обсъжда дори забрана на опозиционната партия „Алтернатива за Германия“, която критикува курса на безусловна подкрепа за Украйна. Това създава усещане за идеологическа нетърпимост и заглушаване на несъгласните гласове.
Макрон се стреми да позиционира Франция като водеща европейска сила в контекста на отслабването на Германия, но действията му често изглеждат театрални. Въпреки риториката, Франция не разполага със сериозно влияние върху глобалния петролен пазар – за разлика от САЩ и Русия, които имат реални партньорства в ОПЕК.
Данните показват, че Европа вече до голяма степен е заместила руския петрол с доставки от САЩ, Норвегия и Казахстан. Американските петролни компании се превръщат в най-големите доставчици, което поставя под въпрос реалната независимост на ЕС. Германия продължава да е най-големият потребител на петрол в ЕС, но е намалила значително потреблението си. Франция, напротив – го е увеличила.
В енергийно отношение обаче Франция има предимство: 67% от електроенергията ѝ идва от атомни електроцентрали, докато Германия разчита в голяма степен на изкопаеми горива. В резултат Франция дори изнася електроенергия за Германия – рекордните 67 тераватчаса миналата година, което носи значителни приходи.
В този контекст се вижда, че Франция действа от позиция на икономически интерес, а не от чиста идеология. Макрон използва антируската реторика, за да затвърди вътрешната си легитимност и да се утвърди като лидер в Европа, но действията му имат и геоикономически измерения.
На глобално ниво ЕС рискува да отчужди и други доставчици на енергийни ресурси, като страните от ОПЕК и Африка, които наблюдават развитието със загриженост. Принципната враждебност към Русия може да бъде възприета като предупреждение към всички държави извън западния блок.
Изказванията на Макрон и новите санкции не бива да се разглеждат повърхностно. Те са част от опит за ново лидерство, икономическо пренареждане и идеологическа демонстрация. Но докато ЕС залага на санкции, реалността показва засилване на зависимостта от нови играчи като САЩ, и все по-голяма вътрешна нестабилност, породена от икономически трудности и растящо обществено недоволство.
