Каква заплата ни е нужна, за да си позволим собствено жилище в България?
В последните години животът под наем се превърна от временна стъпка към самостоятелност в дългосрочна и често безизходна реалност за мнозина млади хора у нас. Поколението, което израсна с идеята, че доброто образование и стабилната работа ще му осигурят дом, днес се сблъсква с пазар, който все по-малко позволява подобна перспектива.
Към юни 2025 г. средната цена на квадратен метър в София надхвърля 2 300 евро. В други големи градове като Пловдив, Варна и Бургас цените варират между 1 300 и 1 800 евро. Това е увеличение с над 35% само за три години – темп, който далеч изпреварва ръста на доходите.
Факторите зад този ръст са комплексни: ограничено ново строителство, интерес от инвеститори,краткосрочни наеми (Airbnb),засилено търсене от чуждестранни граждани. В същото време средната нетна заплата в страната се движи около 2 000 лв., което поставя покупката на собствен дом извън обсега на повечето млади семейства.
Колко трябва да печелим?
Да вземем за пример млад човек, който иска да купи жилище от 80 000 евро (около 156 000 лв.) – скромен апартамент в краен квартал на София. Банката ще изиска поне 20% първоначална вноска – около 16 000 евро, които трябва да бъдат спестени предварително. Останалите 64 000 евро се финансират чрез ипотека. При стандартен лихвен процент от 3,5% и срок от 25–30 години, месечната вноска ще бъде около 1 000 лв. И тук идва въпросът – колко трябва да е доходът, за да се поема тази тежест?
Повечето банки финансират ипотека, ако месечната вноска не надвишава 40% от чистия доход на клиента. Това означава, че за ипотека с вноска 1 000 лв., трябва да имате минимум 2 500 лв. чист доход – и то без други кредити, без издръжка на деца и с безупречна кредитна история.
Ако сте семейство, този доход трябва да се удвои – поне 5 000 лв. чисто, за да живеете спокойно с ипотека. Такива заплати имат малцина – предимно в IT сектора или в ръководни позиции.„Виждам как млади двойки, с образование и добра кариера, отлагат покупка на жилище, защото не искат да бъдат заложници на банка за 30 години при тези условия“, казва Гергана Тодорова, брокер от София.
Психологическата цена на несигурността. Освен финансовата тежест, животът под наем носи и други последствия – липса на стабилност и чувство за принадлежност. Много млади хора споделят, че не могат да планират семейство или дългосрочни житейски решения. Страх ги е да обзавеждат, да инвестират в ремонт, или дори да сменят работа, защото не знаят дали утре няма да останат без покрив.
В страни като Германия, Австрия или Швеция животът под наем не се възприема като провал. Държавите предлагат: дългосрочни договори, контрол върху наемите,социални жилища, данъчни облекчения за наематели и наемодатели. Според Евростат, около 49% от младите германци живеят под наем – но в предвидима и защитена среда. В България обаче, наемните договори често са устни, не се спазват, а контролът и защита на наемателя почти липсват.
Младите хора в България не избягват отговорността. Те искат да градят живот, да създадат дом, да останат тук. Но системата ги поставя в условия, които ги тласкат или към безкраен наем, или към емиграция. Ако искаме бъдещето на страната да не си тръгне – трябва да преосмислим жилищната си политика. Защото домът не бива да бъде лукс, а достъпно и постижимо право.
