Черната плесен от Чернобил изненада учените с необичайна способност
Сред разрушените помещения на четвърти реактор в Чернобил учените откриват нещо, което дълго време изглежда невъзможно – черна плесен, развиваща се в една от най-радиоактивните среди на планетата. Вместо да загине от силното облъчване, тя не само оцелява, но изглежда расте именно към източниците на радиация. Това необичайно явление, наречено радиотропизъм, е наблюдавано за първи път от украинската микробиоложка Нели Жданова години след ядрената авария през 1986 г. Откритието поставя началото на изследвания, които променят разбирането ни за способността на живота да се приспособява към екстремни условия.
В центъра на загадката стои меланинът – пигментът, който придава черния цвят на плесента. Освен че действа като естествен щит срещу вредното лъчение, учените предполагат, че той може да преобразува част от енергията на радиацията в полезна за организма. През 2007 г. екипът на Екатерина Дадачова установява, че някои меланизирани гъби растат с около 10% по-бързо при наличие на радиоактивен цезий. Така се ражда теорията за т.нар. радиосинтеза – процес, който наподобява фотосинтезата, но вместо слънчева светлина използва йонизиращо лъчение. Макар механизмът все още да не е окончателно доказан, редица експерименти продължават да подкрепят тази хипотеза.
Интересът към тези необикновени организми достига дори до космическите агенции. Проби от гъбата Cladosporium sphaerospermum, открита в Чернобил, са изпратени на Международната космическа станция. Там учените установяват, че тя се развива успешно в условията на космическа радиация, а изградената от нея биомаса намалява част от регистрираното облъчване. Това поражда идеята в бъдеще подобни организми да бъдат използвани като естествен биологичен щит за астронавтите при дълги мисии до Луната или Марс, където защитата от космическите лъчи е едно от най-големите предизвикателства.
Въпреки впечатляващите резултати учените подчертават, че въпросите все още са повече от отговорите. Не всички черни гъби реагират по един и същи начин на радиацията, а част от наблюдавания растеж може да се дължи и на фактори като микрогравитацията. Затова изследванията продължават. Независимо дали радиосинтезата бъде окончателно доказана или не, черната плесен от Чернобил вече е пример как животът може да се приспособи към условия, които доскоро изглеждаха абсолютно несъвместими с неговото съществуване. Откритие, родено сред руините на най-тежката ядрена катастрофа, днес може да се окаже ключ към бъдещите космически пътешествия.
