На фона на значителни обществени напрежения и бурни реакции, във Вашингтон се състоя дългоочакваният първи мащабен военен парад, иницииран от Доналд Тръмп. Събитието беше организирано в чест на 250-годишнината на американската армия, съвпадайки с 79-ия рожден ден на бившия президент, което подсили усещането за персонализирано честване с политически заряд. Въпреки грандиозната организация и внушителното военно присъствие, парадът не предизвика ентусиазма, на който вероятно са се надявали организаторите.
По протежение на Конститушън Авеню преминаха около 6 500 войници, облечени в униформи от различни исторически епохи – от Войната за независимост през XVIII век до съвременните конфликти. През столицата се придвижиха 128 бойни машини, включително десетки танкове Abrams, военни камиони и бронетранспортьори. В небето над Вашингтон прелетяха бойни самолети и хеликоптери, а парашутисти се спуснаха точно пред Белия дом. Най-много овации събраха именно въздушните демонстрации, докато останалите части на парада бяха приети със сдържано одобрение.
Зрителите бяха значително по-малко от предварително прогнозираните 200 000 души. По авенюто имаше видими празни участъци, а метеорологичната прогноза за гръмотевични бури вероятно отказа част от потенциалните посетители. Сред присъстващите се забелязваха привърженици на Тръмп с фланелки и знамена MAGA, както и хора, скандиращи поздрави по случай рождения му ден.
Парадът беше открит от самия Доналд Тръмп, който, облечен в тъмносин костюм и червена вратовръзка, произнесе реч пред Белия дом. Той възхвали „несломимата сила и чест на американските въоръжени сили“ и отправи предупреждение към „враговете на Америка“. Особено символичен момент беше церемонията по полагане на военна клетва от 250 нови и преотстъпили войници, водена лично от Тръмп. На трибуната до него стояха Първата дама Мелания Тръмп, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс и висши военни и политически представители.
Цената на парада, според различни източници, е варирала между 25 и 45 милиона долара. Сред спонсорите се посочват както държавни средства, така и частни компании като Lockheed Martin, Coinbase, Palantir и UFC. Част от средствата са били предназначени за логистика, транспорт на техника, възстановяване на щети по инфраструктурата и охрана.
Докато военната мощ дефилираше през столицата, в десетки градове в цялата страна се проведоха контрапротести под мотото „No Kings“ (Не на кралете). Демонстрации избухнаха в Ню Йорк, Лос Анджелис, Филаделфия, Атланта и други големи населени места. Протестиращите обвиниха Тръмп в опити за милитаризиране на обществото, авторитарни внушения и политизация на армията. На някои места напрежението ескалира – в Лос Анджелис полицията използва сълзотворен газ и флаш-гранати за разпръскване на тълпата, а в щати като Юта и Аризона се съобщава за изолирани инциденти със стрелба, за щастие без жертви.
Протестиращите сравниха парада със зрелищата в автократични режими като Русия, Китай и Северна Корея. Според някои критици, парадът нарушава традицията на гражданска дистанция между политиката и армията, поставяйки военната мощ в услуга на личен политически култ.
Парадът предизвика силно поляризирани реакции. Привържениците на Тръмп видяха в събитието патриотичен жест и възможност за почит към армията. Според тях, това е демонстрация на сила, гордост и национална идентичност. От другата страна, критици от политическите и военните среди изразиха опасения от прекомерно сливане на военната символика с политическата власт. Бивши военни офицери подчертаха, че армията трябва да остане аполитична, за да запази своята легитимност и стабилност.
Въпреки цялата подготовка, техническа прецизност и символика, събитието не се превърна в масово вдъхновяващо преживяване. Сивите облаци, разредените редици от зрители и надигащото се недоволство в други части на страната оставиха впечатление, че Америка е разделена – не по военни, а по идеологически линии.
Военният парад на Доналд Тръмп във Вашингтон беше демонстрация на военна техника, историческа памет и политическо послание, което предизвика също толкова шум, колкото и мълчание. Зад патриотичните речи и маршируващите редици се открои дълбоко поляризирана нация, в която армията все по-често се оказва поле на сблъсък между традиция, модерност и политически амбиции.
