В началото на май Министерството на труда и социалната политика представи „Националния план за действие по заетостта“ (НПДЗ) за 2025 година. Основната цел на плана е да се увеличи както количеството, така и качеството на предлагания труд в съответствие с нуждите на икономиката. Спрямо предходната година, визията на документа остава същата, но акцентът през 2025 година се премества върху внос на работна ръка и активиране на икономически неактивни лица, посочва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Субсидирани кадри
Зад добрите намерения, изразени чрез формулировки като „качествен труд“ и „иновативни умения“, се крие дългогодишна слабост на българската активна политика на пазара на труда – превъзходството на субсидираната заетост, която продължава да се прилага като универсално средство за справяне с проблемите на трудовия пазар. Макар държавният бюджет за активната политика на пазара на труда (АППТ) да остава непроменен в абсолютна стойност – 88 млн. лева – тези средства ще бъдат насочени към по-малък брой хора. Това води до по-висок разход на човек.
На пръв поглед това може да изглежда като положителна промяна – фокус от „механичното“ отчитане на броя на наетите лица към качеството и устойчивостта на заетостта. Според ИПИ обаче този ефект може да се обясни и с друго – повишението на средния разход на участник се дължи на по-високата минимална работна заплата, без това непременно да води до по-добра квалификация, иновативно обучение или дългосрочна перспектива за участниците.
ИПИ изразява съжаление, че и през 2025 година държавната политика в областта на заетостта няма да вложи достатъчно усилия и ресурси в повишаване на качеството, а ще остане фокусирана основно върху количеството предлаган труд. Въпреки острата нужда на работодателите от квалифицирани кадри, вместо да се усъвършенства системата за професионално обучение и преквалификация с оглед на реалните нужди, държавата продължава да разчита на краткосрочни схеми за субсидирана заетост.Почти 85% от бюджета по линия на АППТ е разпределен именно за субсидирана заетост, а не за обучение, квалификация и преквалификация. Тази практика продължава, въпреки че повечето държави членки на ЕС я избягват, тъй като няма траен положителен ефект върху пазара на труда.
Субсидираният труд не разрешава структурната безработица поради няколко ключови причини:
- Временен ефект – макар и да осигурява временно увеличение на доходите на участниците, субсидираната заетост рядко води до дългосрочно наемане след изтичане на субсидията.
- Рискови изкривявания – работодателите може да заместят вече наети служители с „по-евтини“ субсидирани работници или да отложат инвестиции в автоматизация и обучение.
- Пропусната полза – средствата, които се влагат в субсидирана заетост, не достигат до по-гъвкави инструменти като ваучери за обучение, индивидуални сметки за квалификация или персонализирани кариерни услуги. Така тези средства поддържат временни работни места, които често изчезват след спиране на субсидията.
По програмата „Започвам работа“, Компонент 3 „Заетост“ (част от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“) са предвидени 115 млн. лева за създаването на 2000 работни места. Това означава, че едно субсидирано работно място струва приблизително 60 хиляди лева. В същото време програмата DiGi, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), която има за цел повишаване на дигиталните умения на 200 хиляди души, разполага с бюджет от 109 млн. лева. Това означава, че за обучението на едно лице са предвидени малко над 500 лева.
НПДЗ за 2025 година говори за „адаптивна работна сила“, но бюджетът продължава да финансира съществуващото положение. Пренасочването на ресурси от субсидирана заетост към обучения и развиване на умения би могло да бъде икономически по-ефективен подход за повишаване на продуктивността на човешкия капитал. Програмите за обучение и преквалификация, когато са съобразени с реалните нужди, умножават ефекта върху заетостта и конкурентоспособността на пазара на труда в средносрочен и дългосрочен план. Само така работната сила ще бъде подготвена за предстоящата технологична трансформация, заключават от ИПИ.
