Край на старите правила за миграция: ЕС затяга контрола по външните граници
От 12 юни Европейският съюз поставя началото на една от най-сериозните реформи в миграционната си политика през последните години. След двегодишен подготвителен период Пактът за миграцията и убежището започва да се прилага във всички държави членки, като целта е да се създаде по-ефективна и справедлива система за управление на миграционните потоци, контрол на външните граници и разглеждане на молбите за международна закрила.
За България промените са от особено значение. След присъединяването към Шенген страната се превърна в една от ключовите външни граници на Европейския съюз и ще играе важна роля в прилагането на новите мерки. От Министерството на вътрешните работи уверяват, че необходимите законодателни промени вече са приети, а институциите са подготвили механизми за изпълнение на новите европейски изисквания.
Сред най-важните нововъведения е задължителният предварителен скрининг на всички граждани на трети държави, които пристигат на външните граници на ЕС. Проверките ще включват идентификация, проверки за сигурност, вземане на биометрични данни и оценка на здравословното състояние. Целта е още при влизането на територията на Съюза да се установява кой има право да подаде молба за убежище и кой подлежи на връщане.
Пактът предвижда и значително ускоряване на процедурите по разглеждане на молбите за закрила. Очакванията са решенията да се вземат в по-кратки срокове, а лицата без право на международна защита да бъдат връщани по-бързо в страните си на произход. Разширява се и обхватът на системата „Евродак“, която ще съхранява повече биометрични данни и ще подпомага проследяването на незаконните миграционни маршрути, както и предотвратяването на злоупотреби с процедурите за убежище.
Една от най-дискутираните части на реформата е новият механизъм за солидарност между държавите членки. Той цели да намали натиска върху страните от първа линия като България, Гърция, Италия и Испания. Всяка държава ще може да избере как да участва – чрез приемане на определен брой мигранти, финансов принос или предоставяне на експертна и техническа помощ. Въпреки това Европейската комисия предупреждава, че предизвикателствата остават сериозни, а част от държавите все още изостават с изграждането на необходимата инфраструктура и внедряването на новите системи за контрол и регистрация.
