Казусът се заплита: не е ясно по коя методика се оценяват вузовете
Сериозно напрежение се разгаря около начина, по който се оценява качеството на обучението във висшите училища в България. След като Върховният административен съд отмени действащата методика на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), системата попадна в ситуация на правна несигурност, а университетите настояват за ясни правила и предвидимост.
Решението на съда от 1 април отменя методиката, използвана от 2024 г. насам, след жалба на Академията на МВР. Според магистратите тя е приета при сериозни процедурни нарушения и в противоречие със закона. Въпреки това решението все още не е окончателно, тъй като НАОА го е обжалвала пред петчленен състав на ВАС.
Междувременно обаче остава основният въпрос – по какви правила в момента реално се оценяват университетите. До този момент по спорната методика вече са били оценени 42 висши училища в 18 професионални направления. Не е ясно дали вече издадените оценки ще останат валидни и как ще бъдат третирани процедурите, които все още не са приключили.
От НАОА посочват, че вече е разработен проект на нова методика, който трябва да гарантира правата на университетите и да внесе яснота в системата. Според агенцията след официалното приемане на документа ще бъдат уредени и последиците за приключилите акредитационни процедури. Конкретен механизъм обаче засега не е представен публично.
Съветът на ректорите реагира остро срещу предложения нов модел. Според академичната общност документът е неясен, липсва логическа последователност и не осигурява реална оценка на качеството на обучението. Особено сериозни възражения има срещу съотношението между количествените и качествените показатели – 70% към 30%, което според ректорите поставя прекалено голям акцент върху статистически данни.
Критики има и към правилото количествените показатели да не могат да бъдат коригирани дори когато експертните проверки установят несъответствия. Според ректорите така се обезсмисля самият процес на акредитация, защото установени проблеми няма да могат да окажат влияние върху крайната оценка. Те настояват експертните групи да имат право да проверяват достоверността на подадените данни и да правят корекции при установени нарушения.
Допълнително напрежение предизвиква и новият компонент K(ВУ), който отчита броя на студентите. По мнение на университетите това може да доведе до изкривяване на оценките, като постави в по-неблагоприятна позиция висши училища с по-малки групи и по-добра учебна среда. Ректорите предупреждават, че ако не бъдат направени корекции, спорът може да прерасне в поредица от съдебни дела и да постави под съмнение стабилността на цялата система за акредитация във висшето образование.
