Плащаме все по-скъпо за храна и транспорт
Месечната инфлация в България през април 2026 г. достига 1.8%, а годишната вече е 6.8%, показват последните данни на Национален статистически институт. От началото на годината поскъпването е 3.7%, докато средногодишната инфлация за периода май 2025 – април 2026 г. е 4.8%. Данните очертават продължаващ натиск върху домакинствата, особено при ежедневните разходи за храна, транспорт и услуги.
Най-сериозно увеличение на цените през април е отчетено в сектор „Транспорт“, където ръстът достига 9%. Значително поскъпване има и при „Облекло и обувки“ – със 7.9%, както и при хранителните продукти и безалкохолните напитки – с 1.7%. Единствено при „Развлечения, спорт и култура“ статистиката отчита спад на цените – с 1.6%, което обаче не успява да компенсира увеличението в останалите основни групи.
Сред храните най-голям ценови скок има при доматите, които поскъпват с 28.8% само за месец. Следват пиперът с 24.8%, зелето с 18.3% и агнешкото месо с 9.1%. По-високи цени има още при бананите, свинското месо, лука и млечните продукти. В същото време поевтиняване се наблюдава при кафето, картофите, зрелия боб, сиренето и кашкавала. Анализатори посочват, че сезонните фактори, транспортните разходи и международните пазари продължават да влияят пряко върху цените на храните у нас.
При нехранителните стоки и услугите най-силен ръст е отчетен при газта пропан-бутан за автомобили – с 26.3%, международните полети – с 24.4%, дизеловото гориво – с 19.5%, както и бензина А95Н – с 9.2%. Наред с това поскъпват и дрехите, обувките и част от услугите в транспорта. Поевтиняване има при туристическите пакети в страната, хотелите в курортите, климатичната техника, телевизорите и някои домакински електроуреди.
Според данните на НСИ натрупаната инфлация за последните пет години вече достига 44.5%, което продължава да свива покупателната способност на домакинствата. Представители на земеделския сектор определиха проведените разговори в Министерския съвет като „лъч надежда“ и настояха за по-голяма прозрачност в агрохранителната верига. Производителите искат въвеждане на регистър за движението на цените и надценките, ограничаване на прекомерните търговски надценки и намаляване на ДДС ставката за храните, с аргумент, че това може да доведе до по-ниски цени и по-високо потребление.
