Съдебната реформа раздели експертите за ролята на изпълнителната власт
Съдебната реформа отново постави Висшия съдебен съвет в центъра на политическия и професионален дебат. Повод станаха предложенията на „Прогресивна България“, които предвиждат сериозни промени в структурата и правомощията на ВСС. Според експерти част от текстовете могат да ограничат влиянието на съвета върху кадровата политика в съдебната система, но същевременно пораждат и опасения за засилване на влиянието на изпълнителната власт.
В ефира на NOVA NEWS д-р Иван Брегов от Института за пазарна икономика заяви, че проектът предвижда ограничаване на компетентността на ВСС по отношение на кадровите въпроси и приемането на вътрешни правила и подзаконови актове. По думите му това е опит да се намали прекомерната концентрация на власт в съвета. Той коментира и идеята за връщане на хартиеното гласуване при избора на професионалната квота във ВСС, като подчерта, че подобна мярка може да бъде полезна, но трябва да бъде внимателно организирана.
Брегов изрази резерви към предложението гласуването да се извършва в окръжните съдилища в страната. Според него по-добрият вариант е съдиите и прокурорите в София да упражняват правото си на вот на хартия само в столицата, за да се гарантира по-добър контрол върху процеса и да се избегнат организационни проблеми. Той подчерта, че изборът на членове на ВСС е ключов за независимостта на съдебната система.
Бившият министър на правосъдието Антон Станков също открои някои от идеите в законопроекта като положителни. Сред тях е възможността ВСС да престане да бъде постоянно действащ орган и да се върне към сесийния принцип на работа. По думите му това би ограничило прекомерната административна тежест и би могло да доведе до по-ефективно функциониране на съдебното управление.
Най-сериозните спорове обаче предизвиква предложението министърът на правосъдието да получи право да обжалва всички актове на ВСС, като това автоматично да спира изпълнението им. Според Станков подобна мярка крие риск от прекомерно влияние на изпълнителната власт върху съдебната система. Той подчерта, че ако подобни правомощия бъдат въведени, е необходимо ясно да се дефинират случаите, в които министърът може да се намесва.
Иван Брегов също коментира темата, като заяви, че подобна възможност би могла да има положителен ефект върху контрола върху ВСС, но според него Конституцията не предоставя подобни правомощия на министъра на правосъдието. Това според него поставя въпроса дали подобни текстове няма да се окажат противоконституционни още при първите съдебни спорове.
В разговора беше засегнат и отказът на Прокурорската колегия на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов, въпреки че такова беше започнато срещу прокурора Емилия Русинова. Според Брегов решението може да бъде атакувано, докато Станков постави по-широкия въпрос за бъдещето на прокуратурата и ролята ѝ в съдебната власт. И двамата се обединиха около мнението, че моделът на ВСС трябва да бъде сериозно преосмислен, а кадровата политика в съдилищата да стане по-децентрализирана и независима.
