снимката е илюстративна
Г-жа Василева – дългогодишен преподавател по туризъм и педагог в Основно училище в Смолян – никога не си е представяла, че след пенсионирането си ще влезе в съдебна зала, още по-малко, че ще промени българската съдебна практика. След като приключва преподавателската си дейност през юли 2021 г., тя получава обичайните две брутни заплати като обезщетение при пенсиониране. Но Василева не е съгласна с това. Според нея, след дългогодишен труд в различни държавни училища, тя има право на шест заплати – така, както е записано в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
С подкрепата на адвокат, специализиран в трудово право, тя започва съдебна битка, която преминава през всички инстанции. Районният съд в Смолян и след това Окръжният съд отхвърлят иска ѝ с аргумента, че работата ѝ през годините е била в различни училища, а не при „същия работодател“ – формулировка, от която зависи дали дължимото обезщетение ще бъде в пълен размер.
Върховният съд с прецедент
Върховният касационен съд, с решение от 13 май 2025 г., обръща изцяло тази логика. Според ВКС, тълкуванието на „същия работодател“ не трябва да бъде буквално и ограничено само до конкретно юридическо лице. Съдът приема, че когато работник е преминавал между институции от една и съща система – в случая държавни училища – и когато финансирането идва от държавния бюджет, то се счита, че работодателят е един и същ. Освен това се подчертава, че обективни причини като административни реформи, закривания или прехвърляния не трябва да ощетяват правата на работниците.
Съдебният състав се позовава и на Постановление № 31 от 1994 г., което подкрепя подобно широко тълкуване. Според магистратите, долните инстанции не са изпълнили задълженията си да разгледат задълбочено фактите и доказателствата по делото, включително нови данни от въззивната жалба. Това било съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на предишните решения.
В крайна сметка, Стефка Василева получава 7435 лева обезщетение, над 1200 лева за лихви от забавено плащане и близо 3500 лева за адвокатски разходи. Но по-важното е, че нейният случай създава правен прецедент. Оттук нататък, стотици, дори хиляди учители, медицински лица и други служители в бюджетния сектор ще могат да търсят своите пълни обезщетения, дори ако трудовият им стаж е бил разпределен между различни държавни институции.„Щастлива съм. Това не е просто моя победа – това е победа за всички, които мълчаха“, споделя Василева. С думите си тя насърчава и други работници да търсят правата си, дори когато изглежда, че системата е непробиваема.
Решението на ВКС ще се изучава и прилага оттук нататък, защото поставя нов стандарт в тълкуването на трудовите права. Това е момент, който показва, че системата може да бъде променена, когато се намери човек с достатъчно смелост да я оспори. Докато мнозина се примиряват със статуквото, една пенсионирана учителка показа, че справедливостта не е въпрос на власт, а на воля. Делото ѝ ще отекне не само в съдебните зали, но и в съзнанието на онези, които тепърва ще потърсят своето право.
