НСО като „слугинаж“? Бивши експерти с остри критики към службата
Скандални твърдения за злоупотреби с охраната от Националната служба за охрана разпалиха нов дебат около ролята и функциите на НСО. Пред НОВА ТВ криминалистът Иван Савов заяви, че народни представители сами си изпращали анонимни заплашителни писма, за да получат държавна охрана. По думите му схемата била добре позната и включвала кратки заплахи от типа „Внимавай къде ходиш“ или „Много говориш“, след което писмата се представяли като доказателство за опасност.
Според Савов така НСО често се използвала не като професионална служба за сигурност, а като средство за личен комфорт и привилегии. Той подчерта, че предоставяната охрана обикновено включва автомобил с шофьор, който едновременно изпълнява ролята и на бодигард – практика, която според него е неефективна и абсурдна. Криминалистът допълни, че подобна структура в този ѝ вид почти не съществува в Европа, като в държави като Германия и Австрия охраната на политиците се осигурява основно от полицията и то само за най-висшите държавни ръководители.
Критики към системата отправи и експертът по сигурността Николай Радулов. По думите му НСО постепенно е „обрасла“ с множество допълнителни функции, които излизат извън първоначалното предназначение на службата. Радулов смята, че държавна охрана трябва да получават единствено президентът, вицепрезидентът и председателят на Народното събрание, а не десетки депутати. Той отправи и тежки обвинения, че служители на НСО изпълнявали лични задачи на властимащи, включително водене на деца на училище и обслужване в ежедневието.
Темата се разгоря още повече след коментар на депутата от „Прогресивна България“ Иван Демерджиев, който заяви, че според него Делян Пеевски и Бойко Борисов не се нуждаят от охрана. Изказването му идва на фона на внесен от Възраждане законопроект, с който се предлага прекратяване на практиката народни представители да получават охрана от НСО. Демерджиев подчерта, че въпросът за сигурността на отделни политици трябва да бъде разглеждан внимателно и според реалните рискове, а не като автоматична привилегия за всеки депутат.
