Съдебната система в България е сред най-скъпите в Европа, показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). Страната заема първо място сред държавите от Съвета на Европа по разходи за правосъдие като процент от брутния вътрешен продукт. Въпреки високото финансиране, липсват ясни критерии за ефективността на изразходваните средства.
Голяма част от бюджета на съдебната власт – над 90% – се насочва към възнаграждения и бонуси, без да има обективна система за оценка на резултатите. Това създава сериозни затруднения за провеждане на реална реформа. В периода между 2015 и 2025 г. бюджетът на съдебната система е нараснал повече от два пъти – от под 600 милиона лева до 1.3 милиарда лева. Въпреки този сериозен ръст, подобрението в качеството на правосъдието не е видимо, а доверието на гражданите остава ниско.
Съществуват значителни дисбаланси при разходите – България харчи двойно над средното европейско ниво за прокурори, а разходите за администрацията на прокуратурата са три пъти по-високи от средните за Европа. Разходите за съдилищата също надвишават европейските стандарти.
Освен финансовата тежест, щатът на съдебната власт също изглежда раздут – с около 1500 прокурори и 2200 съдии, както и голям брой административен персонал, чиято функция не е пряко свързана с правораздаването. Това допълнително увеличава разходите, без да води до по-голяма ефективност.
Проблемът се усложнява от законовата рамка, според която увеличаването на бюджета на съдебната власт е почти автоматично всяка година, без то да бъде обвързано с конкретни цели, резултати или оценки на ефективността.
В същото време международните сравнения показват тревожни резултати – по удовлетвореност от работата на съдебната система, България се нарежда между страни като Сенегал и Косово, въпреки че е лидер по размер на вложените средства.
Според експертите, решението на проблема може и трябва да дойде от Народното събрание, което има правомощията да извърши необходимите структурни и финансови реформи в системата. Без ясни критерии, ефективност и отчетност, увеличаването на средствата не води до по-добро правосъдие, а само до по-голям обществен разход.
