Политически сблъсък: парламентът заседава извънредно за украинското споразумение
Парламентът включи в дневния си ред проект на решение, с което да задължи Министерския съвет да предприеме незабавни действия за прекратяване на подписаното на 30 март в Киев споразумение за сътрудничество между България и Украйна. Инициативата е внесена от депутати на партия „Възраждане“, които настояват изпълнителната власт да преразгледа ангажиментите, поети от служебното правителство.Припомня се, че документът беше подписан от служебния премиер Андрей Гюров и украинския президент Володимир Зеленски и предвижда 10-годишно партньорство в редица ключови области. Сред тях са научни изследвания, иновации, технологичен трансфер и сътрудничество в отбранителната индустрия, като целта е задълбочаване на стратегическите отношения между двете държави.
Според критиците на споразумението, то съдържа и ангажименти, които предизвикват сериозни обществени и политически реакции. Посочва се, че България се задължава да подпомага Украйна финансово, включително с 17,3 млн. евро, както и да предприеме промени в образователната система – като преразглеждане на учебното съдържание по история и въвеждане на изучаване на украински език в училищата.
От „Възраждане“ настояват не само за прекратяване на споразумението, но и за изготвяне на подробен доклад в 15-дневен срок. В него Министерският съвет трябва да анализира всички възможни последици – имуществените, отбранителните и политическите ефекти от евентуално денонсиране на договора.Темата беше допълнително ескалирана от декларация на „Има такъв народ“, представена от Станислав Балабанов. Той постави под съмнение легитимността на служебния кабинет и правото му да подписва дългосрочни международни споразумения, като определи действията му като риск за националната сигурност.
Балабанов съобщи и за получена, по думите му, нота от външното министерство на Иран, в която се изразява протест срещу разполагането на американски транспортни самолети на българско летище. Според него документът съдържа предупреждения за потенциални рискове за страната, което поставя въпроси към институциите относно достоверността на информацията и предприетите мерки за гарантиране на сигурността.
