Председателят на Народното събрание върна искането на Радев за референдум за еврото

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова официално е отхвърлила като недопустимо искането на президента Румен Радев за провеждане на национален референдум относно въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. Това бе потвърдено с официално съобщение от пресцентъра на парламента.Според разпореждането на Киселова, предложението на държавния глава не отговаря на редица конституционни и правни изисквания. От Народното събрание посочват, че то не съответства на чл. 5, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и на разпоредби от европейското право – включително чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 3 от Договора за присъединяване на България към ЕС и чл. 5 от Акта за условията на това присъединяване. Освен това е нарушен и чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите. Допълнително е изтъкнато, че искането не е съобразено с Решение № 3 от 2024 г. на Конституционния съд, което дава тълкуване по отношение на допустимостта на подобни инициативи.С това решение предложението на Радев няма да бъде дори разглеждано от парламентарните комисии или обсъждано в пленарна зала. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов потвърди предварително информацията чрез публикация във Фейсбук, подчертавайки, че Народното събрание няма да допусне предложението на президента за обсъждане.Партия „Възраждане“ реагира остро, като обяви, че ще настоява за оставката на Наталия Киселова, обвинявайки я в превишаване на правомощията и в ограничаване на волята на народа.Искането за референдум беше официално внесено от Румен Радев на 9 май, като според него обществото трябва да има право да се произнесе по въпроса дали България да въведе еврото като официална валута. Според Радев подобен въпрос е от стратегическо значение и изисква пряк демократичен мандат.Реакциите на политическите сили бяха поляризирани. Премиерът Росен Желязков призова президента да оттегли искането, тъй като според него то противоречи на Конституцията и европейското законодателство, както и на принципите на членството на България в ЕС. Бойко Борисов също остро разкритикува президента, обвинявайки го, че използва страховете на хората, за да подкопае политическата стабилност.Някои анализатори изразиха мнение, че чрез темата за референдума Радев подготвя почвата за нов политически проект. Той обаче отхвърли тези твърдения, подчертавайки, че действа като институция, представляваща интересите на гражданите.Междувременно, според неофициална информация, европейски представители са предупредили финансовия министър Теменужка Петкова, че евентуално забавяне в процеса по въвеждане на еврото би могло да застраши или блокира процедурата.На свой ред Петкова увери, че България остава на път към приемането на еврото от 1 януари 2026 г., и увери, че това е стратегически приоритет, за който вече е уведомена и Европейската комисия. Тя заяви, че страната продължава да изпълнява необходимите критерии и стъпки за успешно присъединяване към еврозоната.Допълнение: Обществен контекст и реакцияТемата за приемането на еврото отдавна предизвиква оживени обществени и политически дебати в България. Докато правителството и част от икономическите експерти подчертават ползите от въвеждането на единната валута – стабилност, по-ниски транзакционни разходи, инвестиционна привлекателност – противниците на мярката изтъкват опасения от покачване на цените, загуба на контрол върху паричната политика и отслабване на националния суверенитет.Общественото мнение е разделено, а искането на президента за референдум беше възприето от едни като демократичен акт, а от други – като популистки ход с потенциал да подкопае европейския път на страната.В следващите седмици се очаква темата да продължи да бъде обект на остри политически и експертни дебати, особено предвид наближаващите европейски избори и евентуалното преформатиране на политическите сили в страната.