Вече трета поредна година българската държава не успява да въведе в експлоатация т.нар. „национален гръбнак“ за оповестяване при бедствия – софтуер на стойност 2.1 милиона лева, който по документи трябваше да служи за координиране и предупреждение на населението в кризисни ситуации (БГ Алерт). Договорът за разработката на системата е подписан още през есента на 2022 г., а през 2023 г. е обявено, че системата е била тествана. Въпреки това, към средата на 2025 г. тя продължава да не функционира реално.Оказва се, че не само софтуерът е проблемен, а цялата концепция за функционирането на системата е сбъркана. Вместо да се изгради централизирана и високоефективна структура за реакция и предупреждение, каквато логично би следвало да има в една съвременна държава, идеята се свежда до това всяка община сама да „дебне“ за бедствия и да решава кога и как да задейства алармената система. И то не автоматизирано, а чрез ръчно изпращане на имейли – от служебен компютър, в работно време. Така, ако буря удари след 17:00 ч., системата просто няма кой да я активира.
Абсурдността стига до там, че се разчита на общински служители – често с неясна подготовка и ресурси – да решават вместо специализирани национални центрове кога има опасност и какви действия да се предприемат. Няма координиран, централен орган, който да може бързо, ефективно и с нужната отговорност да задейства системата за предупреждение. Вместо това наблюдаваме поредното разпиляване на отговорности и средства, без реална ефективност.
Проектът, наречен БГ АЛЕРТ, е поредният пример за това как иначе добра и необходима идея – създаването на национална система за предупреждение при бедствия – се превръща в административен и технологичен провал. Вместо да спасява животи, системата сега е просто още един скъп, но неизползваем инструмент. Най-страшното в случая е, че при реално бедствие дори една минута закъснение може да коства човешки животи – а системата, която трябваше да предупреди, не работи.
Както често се случва, изводът е горчив, но очакван: системата изглежда е била създадена не за да бъде полезна, а просто за да се „усвоят“ (разбирай – разпилеят или откраднат) средства. Когато държавата се ръководи от некомпетентни хора, които не знаят как да управляват кризи, резултатите са трагични – не само за бюджета, но и за сигурността на всички нас.
Живеем в страната на чудесата, в която технологиите съществуват само на хартия, а бедствията се случват по график – за да не нарушат работното време на администрацията.
