КЗК с тревожен доклад: млечният сектор у нас се свива драматично
Българите плащат едни от най-високите цени за млечни продукти в ЕС, докато производителите едва оцеляват. Това показват тревожни данни от междинния доклад на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), представени по време на изнесено заседание в Пловдив. Срещата се проведе в Аграрния университет и събра млекопроизводители и млекопреработватели от цялата страна. Тя е част от мащабен секторен анализ на пазара на храни от първа необходимост, който комисията извършва.
Според председателя на КЗК Росен Карадимов резултатите от анализа показват драматични процеси в млечния сектор. България, която традиционно е силна в производството и преработката на мляко, в момента изостава сериозно спрямо останалите страни от Европейския съюз. Наблюдава се сериозен спад на производството, намаляване на животновъдните стада и обезлюдяване на селските райони.
Данните сочат, че за последните пет години производството на сурово краве мляко е намаляло с около 25%. Секторът вече не успява да покрива нуждите на вътрешния пазар, което води до сериозно увеличаване на вноса на млечни продукти – с близо 45% за същия период. Освен това броят на млечните крави е намалял с 26%, при овцете спадът достига 46%, а при козите – 42%. Намалява и броят на стопанствата, които се занимават с животновъдство, което според експертите поставя под въпрос устойчивостта на целия сектор.
Допълнително напрежение създава и увеличението на производствените разходи. За пет години те са нараснали с около 27%, докато изкупната цена на млякото остава по-ниска в сравнение със средните нива в ЕС. Българските фермери получават приблизително с 10% по-малко за продукцията си спрямо европейските си колеги, а в много случаи са принудени да продават млякото почти на себестойност, което прави дейността нерентабилна.
От КЗК подчертават, че основната задача е да се намерят механизми за възстановяване на конкурентоспособността на сектора. Комисията анализира и пазара на горивата, като отправя препоръки към правителството за ограничаване на спекулативни практики и за осигуряване на по-свободен достъп до алтернативни доставки. Целта е да се стабилизират цените и да се предотвратят допълнителни икономически сътресения, които биха засегнали както производителите, така и потребителите.
