Мисията DART: Човечеството за първи път промени орбитата на астероид в Слънчевата система
Човечеството за първи път в историята успя съзнателно да промени орбитата на небесно тяло – събитие, което бележи нова ера в изследването и защитата на Слънчевата система. Това стана през септември 2022 г., когато космическата агенция НАСА осъществи мисията DART (Double Asteroid Redirection Test). Космически апарат с маса около 570 килограма се блъсна умишлено със скорост над 22 500 км/ч в астероида Диморфос – малък спътник на по-големия астероид Дидим. Целта на експеримента беше да се провери дали чрез кинетичен удар може да се отклони астероид, който потенциално би представлявал заплаха за Земята.
Резултатите от мисията се оказаха по-впечатляващи от очакваното. След удара периодът на въртене на Диморфос около Дидим се съкрати с около 33 минути, при първоначални прогнози за едва 7–10 минути. Учените обясняват по-големия ефект с огромното количество изхвърлени отломки при сблъсъка, които създават допълнителен импулс и усилват промяната в движението на астероида.
Ново изследване, базирано на хиляди наблюдения и измервания, показва, че въздействието на мисията е още по-значимо. Оказва се, че ударът не е променил само орбитата на Диморфос около Дидим, но и хелиоцентричната орбита на цялата астероидна система около Слънцето. Това означава, че човечеството за първи път е оказало измеримо влияние върху гравитационната динамика на Слънчевата система.
Изчисленията показват, че орбиталната скорост на системата около Слънцето е намаляла с около 11,7 ± 1,3 микрометра в секунда (приблизително 42 милиметра на час). В резултат на това орбиталният период – който преди удара е бил около 770 дни – се е съкратил с части от секундата. Радиусът на орбитата също е намалял с приблизително 0,72 до 2,36 километра, което означава, че орбитата на системата леко се е „свила“.
Макар промяната да изглежда минимална, ефектът се натрупва с времето. Според изчисленията само за едно десетилетие отклонението в позицията на астероидната система може да достигне около 3,7 километра. Това е ясен доказателствен пример, че дори много малка промяна в скоростта на космически обект може постепенно да доведе до значително отклонение в траекторията му.
Откритието е изключително важно за бъдещата планетарна защита на Земята. То доказва, че ако потенциално опасен астероид бъде открит достатъчно рано, човечеството разполага с реална технология за отклоняването му. Допълнителни данни за последствията от удара ще предостави европейската мисия Hera на Европейската космическа агенция, която ще изследва на място кратера, структурата и отломките на астероида, за да помогне на учените да усъвършенстват моделите за подобни космически операции в бъдеще.
