Документално кино: „Нож: Опитът за убийство на Салман Рушди“
Известният автор Салман Рушди е във фокуса на най – новия документален филм на режисьора Алекс Гибни, носител на Оскар.
117 – минутната филмова лента „Нож: Опитът за убийство на Салман Рушди“ е вдъхновен от мемоарите на Рушди, където е описан опита за покушение срещу него през 2022 г. и последвалото дълго възстановяване. Рушди е намушкан 15 пъти от 24-годишния ливански американец Хади Матар в Ню Йорк. Вратът, окото и гърдите на Рушди са тежко наранени, след което писателят се свлича на сцената по време на своето изказване, в амфитеатъра на Ню Йорк.
Рушди (76) е загубил зрението на едното око, а едната му ръка е инвалидизирана. „Ножът“ на Гибни изследва възстановяването на Рушди „в най-широк смисъл“. Чрез личните кадри на съпругата на Рушди, Рейчъл Елиза Грифитс, които никога не са били виждани от публиката, лекарят ще придружи писателя не само по време на физическото му възстановяване, но и във възстановяването на духа му и надеждата му за бъдещето. В „Ножът“ Рушди пише, че „това е история, в която омразата – ножът като метафора – е отхвърлена и накрая победена от любовта“.
За да заснеме живота на писателя, Гибни е използвал сурови, интимни кадри, филмови клипове, откъси от книгите на Рушди, нови интервюта и архивни изображения, които ще включват и фетвата на аятолах Хомейни
срещу писателя във връзка със скандалното му произведение „Сатанинските стихове“ от 1989 година.
„За мен е удоволствие и чест да направя този филм за Салман Рушди, изключителен писател, забавен, трогателен и устойчив човек и един от най-смелите защитници на свободата на словото в света. Възможността да направя този филм за неговото възстановяване – в най-широкия смисъл на думата – идва в критичен момент. Това ми дава надежда „– казва Алекс Гибни в свое интервю през 2024 година.
Въпреки че е бил признат и награждаван писател в продължение на близо три десетилетия, творчеството на сър Салман Рушди е засенчено от смъртна присъда, издадена от иранското правителство през 1989 г. след публикуването на книгата му „Сатанински строфи“ (1988). Романът, който прави предположения за няколко пасажа, заличени от Корана, е посрещнат с възмущение от членове на мюсюлманския свят, което кара автора да се укрива близо десетилетие.
Той в крайна сметка излиза от уединението си в края на 90-те години на миналия век, за да възобнови знаменитата си кариера с романи като „Земята под краката ѝ“ (1999) и „Шалимар клоунът“ (2005), както и „Джоузеф Антон: Мемоари“ (2012), който разказва за живота му под иранския указ. Литературните постижения на Рушди, както и трудностите, които е преживял в преследването на кариерата си, го правят една от най-известните фигури в популяната култура.
