Надраскването на евробанкноти води до конфискация без обезщетение, предупреждават от БНБ
Търговци и банки вече връщат банкноти с нецензурни надписи, тъй като те се считат за „умишлено повредени“ и не подлежат на замяна. В първите дни след официалното присъединяване на България към еврозоната социалните мрежи бяха залети от нова форма на „протестно изкуство“. Потребители споделят снимки на евробанкноти от 5, 10 и 20 евро, надраскани с лозунги като „К*Р за еврото“, „Не на еврото“, „За теб, България, откъсвам цвете“ и други подобни послания. Макар авторите на тези „творби“ да ги представят като форма на гражданско неподчинение, финансови експерти и банкови служители предупреждават: подобен тип „бунт“ може да се окаже изключително скъп за самите участници.
Правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ) са категорични – умишлено повредени банкноти не се заменят. Според действащата регулаторна рамка, когато има достатъчно основания да се смята, че дадена евробанкнота е била умишлено увредена, тя се задържа и не се връща в обращение. „Когато има достатъчно доказателства, че евробанкнотите са били умишлено повредени, тяхната замяна се отказва и те се задържат, за да се предотврати повторното им пускане в обращение“, гласят официалните правила на ЕЦБ. Надписването с маркер, химикал, спрей или друг инструмент – независимо дали съдържа политически лозунги, нецензурни думи или „патриотични“ послания – се класифицира именно като умишлено повреждане. Това ги поставя в съвсем различна категория от случайно скъсаните, намокрените или изпрани банкноти, които могат да бъдат заменени при условие, че е запазена поне 50% от площта им.
Проблемът вече не е само теоретичен. Търговците и касиерите са инструктирани да следят стриктно за подобни банкноти. Ако магазин приеме надраскана евробанкнота, има реален риск тя да не бъде призната при отчитане на оборота в банката. Това означава, че загубата в крайна сметка се поема от последния човек, останал с „надписаната“ банкнота в ръка. В Решение на ЕЦБ от 2013 г. изрично е посочено: „Националните централни банки отказват да заменят и задържат евробанкноти, ако знаят или имат достатъчно основания да смятат, че те са били умишлено повредени.“ Единственото изключение е, ако притежателят успее да докаже, че е действал добросъвестно – нещо, което е практически невъзможно, когато върху банкнотата има политически лозунг или вулгарен надпис.
Анализаторите са единодушни: подобен тип „протест“ е икономически нелогичен. Евробанкнотата е ценна книга на приносител. Това означава, че нейната стойност е въплътена в самия физически носител. Когато някой я надраска умишлено, той не вреди на Европейската централна банка, на правителството или на „системата“, а унищожава собствените си пари. На практика човек сам се лишава от покупателната си способност – доброволно и без компенсация. Исторически подобни акции обикновено са краткотрайни. След първоначалната емоционална вълна участниците бързо осъзнават, че не правят символичен жест, а буквално късат собствените си средства.
Към момента БНБ и търговските банки прилагат стриктно разпоредбите на Наредба №18 и Наредба №48, които регламентират качеството, обработката и контрола върху банкнотите. Всяка банкнота, за която има съмнение за умишлено увреждане, може да бъде задържана и извадена от обращение – без право на компенсация.
Първите публични примери за подобно „народно творчество“ бяха разпространени в социалните мрежи от Цончо Ганев от партия „Възраждане“. Това допълнително политизира темата и я превърна в част от по-широкия дебат около приемането на еврото.
Експертите обаче напомнят: независимо от политическите позиции, правилата за валутата важат за всички. Надписът върху банкнотата не я превръща в „протестен плакат“, а в негоден платежен инструмент.
