Йоан Кръстител – светецът, който кръщава Христос
Днес Православната църква отдава почит на свети Йоан Кръстител – един от най-значимите светци в християнството, известен като човека, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Наричан още Предтеча, той подготвя хората за идването на Месията чрез своите проповеди за покаяние, морал и духовно пречистване.
Йоан Кръстител остро изобличава разточителния и греховен живот на своите съвременници и им предсказва близкия край на света и настъпването на Божието царство. Когато Иисус идва при него, Йоан го разпознава като Божия пратеник и го посочва с думите: „Ето Агнецът Божи, който поема греха на света“. Именно кръщението на Христос е централният момент в мисията на светеца и затова неговият празник се отбелязва непосредствено след Богоявление – на 7 януари.
В българската народна традиция този ден е свързан с множество обичаи за здраве и плодовитост. По стар обичай кумовете или деверът символично „къпят“ младоженците, сключили брак през изминалата година, като ги пръскат с вода за здраве и благоденствие. В замяна младото семейство посреща гостите си с богата трапеза, вино, кравай и месо.
Свети Иван се смята за покровител на кумството и побратимството. На този ден ергените също пръскат момите с вода за здраве, а коледарите окъпват своя водач, който след това ги гощава щедро. С този ритуал символично се поставя край на коледно-новогодишните обиколки на маскираните дружини.
Имен ден празнуват всички с имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Ивайло, Иванка, Ивана, Ванчо, Ваньо, Ваня, Ивелин, Калоян, Йото, Йонко, Жан, Жана и Яна.
Традиционната обредна трапеза включва варено жито, боб, ошав, баница, кървавица, печена луканка и свински ребра със зеле – ястия, символизиращи изобилие и здраве.
