Хърватският опит с еврото
Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., отправя важни съвети към България в навечерието на преминаването към общата европейска валута. Основните препоръки са гражданите да използват банкноти с по-ниски номинали и внимателно да следят как се закръгляват цените от търговците. Това споделя председателят на Асоциацията за защита на потребителите в Загреб Ана Кнежевич в интервю за БНР.
Според нея бизнесът в Хърватия – особено в секторите туризъм и търговия – е посрещнал еврото с ентусиазъм, а заплатите в тези отрасли са се повишили. За потребителите обаче преходът не е бил напълно безпроблемен. Един от първите сигнали за трудности е дошъл още минути след полунощ на 1 януари – таксиметров шофьор не е успял да върне ресто в евро на клиентите си.
Проблеми с рестото и неподготвени търговциВ Хърватия през първите 14 дни след въвеждането на еврото е било разрешено плащането както в куни, така и в евро, но търговците са били задължени да връщат ресто само в евро. На практика обаче много от тях не са били подготвени и са връщали ресто и в старата валута, което е предизвикало сериозно недоволство сред гражданите.
Подобна схема е заложена и в българското законодателство, но с по-дълъг срок – един месец. Важно уточнение е, че ако търговецът не разполага с евро за ресто, през този период ще има право да го връща и в лева.
Асоциацията на банките в България предупреждава, че в новогодишната нощ са възможни временни прекъсвания на картовите и банковите плащания, докато системите преминават към новата валута. Затова се препоръчва гражданите да разполагат с пари в брой. Всяка банка поотделно информира клиентите си за необходимото време за техническо пренастройване.
Малките населени места – най-уязвими.
В България всеки търговец сам определя каква сума в евро да си осигури за ресто. От различни региони вече има сигнали, че в по-малките населени места това може да се окаже сериозно предизвикателство – както поради липса на достатъчен оборот, така и заради логистични трудности при снабдяването с евробанкноти и монети.
Друг проблем, наблюдаван и в Хърватия, е отказът на търговците да приемат банкноти от 200 и 500 евро. Макар законът да не забранява използването им, много търговци ги избягват. Припомня се, че Европейската централна банка спря производството на банкнотата от 500 евро още през 2016 г., но наличните купюри остават законно платежно средство.
Най-чувствителният въпрос за потребителите остава покачването на цените. Ана Кнежевич дава конкретен пример: кафе, което на 31 декември 2022 г. е струвало 10 куни, на 1 януари е било преизчислено на 1,3 евро, но реално цената е скочила до 2–2,50 евро. Това показва как закръглянето често се използва като повод за допълнително поскъпване.Въпреки това официалните данни сочат, че месечната инфлация в Хърватия в периода декември 2022 – януари 2023 г. е била сравнително ниска – около 0,3%.
Финансовите експерти препоръчват да не се бърза с обмяната на пари преди Нова година. Средствата по банковите сметки ще бъдат автоматично превалутирани, а от 1 януари всички безкасови плащания ще се извършват в евро. Евробанкноти ще могат да се теглят от банкомати, а левовете ще се обменят безплатно в банките и някои пощенски клонове през първите шест месеца, а в БНБ – безсрочно.
Изводът от хърватския опит е ясен: самото въвеждане на еврото не води до шокови икономически сътресения, но изисква добра подготовка, активен контрол върху цените и повишено внимание от страна на потребителите.
