Как живеят българските домакинства днес?
През 2024 г. българските домакинства отбелязват значителен ръст на доходите, като статистиката сочи, че за последните девет години доходите средно на човек са нараснали с 260%. Това означава, че средностатистическият българин през 2024 г. е разполагал с 12 857 лв. годишно – с 18,5% повече в сравнение с 2023 г. Според данни на Националния статистически институт (НСИ), този ръст е устойчив и следва дългосрочна положителна тенденция, започнала през 2015 г.
От друга страна, разходите също са нараснали, но с малко по-бавен темп – с 250% за същия период. През 2024 г. средният разход на човек от домакинство е достигнал 11 712 лв., което е с 16,6% повече в сравнение с предходната година. Това означава, че макар доходите да изпреварват разходите, разликата между тях не е драстична и се запазва в относителен баланс.
Реалните доходи – по-достоверна картина
Истинската стойност на доходите обаче не се измерва само в номинални числа, а в тяхната покупателна способност. Затова икономистите използват показателя „реален доход“ – стойност, която взема предвид инфлацията. През 2024 г. реалните доходи са нараснали с 15,7% спрямо 2023 г., а индикаторът за реални доходи спрямо 2015 г. е достигнал 178,1%. Това показва значително подобрение на жизнения стандарт в страната, въпреки инфлационните процеси, особено след 2021 г., когато световната икономика се сблъска с глобален скок на цените.
Промяна в хранителния режим: по-малко хляб, повече месо
Увеличените доходи се отразяват и върху начина на хранене на българите. Данните от НСИ показват, че през 2024 г. се наблюдава спад в консумацията на традиционни и евтини храни като хляб и тестени изделия (от 18,2 кг на 17,4 кг средно на човек за тримесечие), както и на картофи. За сметка на това расте потреблението на месо (от 10,1 кг на 10,6 кг), плодове (от 13,6 кг на 14,4 кг), както и безалкохолни напитки. Същата тенденция се наблюдава още от 2022 г. и свидетелства за леко „преминаване“ към по-качествени и разнообразни храни, характерни за по-високи доходи.
Има ли скрити нюанси зад статистиката?
Макар официалните данни да говорят за напредък, някои експерти предупреждават, че неравенствата в доходите също са се задълбочили. Голяма част от ръста е концентриран в определени социални и професионални групи, докато уязвими домакинства – пенсионери, самотни родители или жители на отдалечени райони – усещат подобрение в много по-малка степен. Освен това инфлацията в определени стоки и услуги (например горива, електроенергия, хранителни продукти) остава по-висока от средната, което изяжда част от реалния доход на обикновения потребител.
Макар доходите на българите реално да се увеличават, това не означава автоматично подобрение за всички. Общата картина е положителна – покупателната способност расте, структурата на потреблението се подобрява, а животът се нормализира след COVID кризата и икономическите трусове. Въпреки това, икономическото неравенство, локалната инфлация и социалните различия остават предизвикателства, които статистиката трудно улавя изцяло. За едни българският дом днес е по-подреден и пълен, но за други – бюджетът остава на ръба.
