Как Турция и Гърция пренареждат търговската карта на Европа
Турция, заедно с Иран, Китай, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, подписа споразумение за създаване на нов търговски и транспортен коридор, който заобикаля Русия и цели да поеме значителна част от товарооборота между Китай и Европа. Договорът, подписан на 21 ноември, предвижда унифициране на тарифите, намаляване на митническите спорове и сериозни инвестиции в железопътната инфраструктура. Амбицията е маршрутът да съкрати транзитните срокове и да пренасочи до 60 млн. тона товари годишно, като утвърди Турция като ключов мост между Азия и Европа.
Анкара подкрепя инициативата с мащабни вътрешни инвестиции – разширяване на логистичните центрове от 12 на 37, модернизация на хиляди километри железопътни линии и интеграция на пристанища, индустриални зони и зони за свободна търговия в единна мултимодална мрежа. Така Турция цели не просто да бъде транзитна държава, а да определя правилата на един нов, диверсифициран евроазиатски пазар, който се отдалечава от традиционните северни маршрути през Русия.
Засиленото сътрудничество на Турция с Китай и Иран обаче поражда опасения в ЕС относно регулаторната съвместимост, контрола върху данните и дългосрочната стратегическа ориентация на тези коридори. Паралелно с това Гърция следва различна геополитическа траектория – силно обвързана със САЩ и трансатлантическата система за сигурност и енергетика. Атина постепенно се утвърждава като юг-северен енергиен и логистичен коридор, насочен към намаляване на зависимостта на Европа от руския газ.
Гръцките LNG терминали в Ревитуса и Александруполис, междусистемната газова връзка Гърция–България и т.нар. „Вертикален коридор“ са ключови елементи от тази стратегия. Пристанището в Александруполис вече функционира и като логистичен хъб на НАТО, осигуряващ бърз достъп до Източна Европа, без да се разчита на турските проливи. Железопътните връзки с България и Румъния допълнително подсилват ролята на Гърция в европейската отбранителна и енергийна архитектура.
САЩ активно подкрепят този модел чрез формата „3+1“ (Гърция, Кипър, Израел + САЩ) и по-широки инициативи като Икономическия коридор Индия–Близък изток–Европа (IMEC). В отговор Турция развива алтернативни проекти, включително „Пътя на развитието“ – 20-милиарден коридор от Персийския залив през Ирак към Европа. Въпреки това ЕС продължава да инвестира сериозно в турската логистична инфраструктура, особено в индустриалния регион Източна Мармара, което поставя Брюксел в деликатна позиция между икономически интереси и геополитически приоритети.
Според анализаторите стратегическите коридори вече не са просто икономически проекти, а инструменти за влияние и зависимост. ЕС трябва по-ясно да синхронизира инвестициите си с дългосрочните си цели за сигурност и суверенитет, като даде приоритет на оста Александруполис–България–Румъния и интеграцията ѝ в европейската транспортна мрежа TEN-T. В този контекст Гърция се очертава като ключов фактор за укрепване на трансатлантическото партньорство и за оформянето на по-устойчива и независима европейска свързаност.
