Все повече българи ограничават времето си пред екрана. Живото общуване побеждава!
Все повече българи съзнателно ограничават времето си пред мобилни устройства, търсейки по-здравословен баланс между дигиталния и реалния живот. Макар екранното време да остава високо, особено сред най-младите, данните показват ясно изразена промяна в нагласите и поведението – хората не само осъзнават нуждата от дигитална пауза, но и все по-често успяват да я постигнат.
Повече опити за ограничаване – и по-голям успех. През 2025 г. близо 45% от хората заявяват, че целенасочено са се опитали да намалят времето си пред екрана – значителен ръст спрямо около 30% година по-рано. Още по-обнадеждаващо е, че 35% от опиталите успяват реално да намалят употребата на устройства, при 27% през предходната година. Това показва, че усилията вече не са само намерение, а водят до реална промяна в навиците.
Най-голям скок се наблюдава сред младите хора на възраст между 15 и 24 години – при тях делът на тези, които са направили опит да ограничат екранното си време, нараства повече от два пъти. Това е показателно за все по-силната чувствителност на младото поколение към теми като дигитално пренатоварване, концентрация и психично здраве.
Употребата остава висока, но с признаци на спад. Като цяло делът на хората, които прекарват над 6 часа дневно пред екран, леко намалява. Изключение правят най-младите, при които се отчита умерено увеличение на интензивната употреба. В същото време най-осезаемите положителни промени се наблюдават сред хората на възраст 35–44 години – при тях значително нараства делът на използващите устройства под 2 часа дневно, а броят на тези с над 4 часа екранно време чувствително намалява.
Тези данни подсказват, че при по-зрелите възрастови групи се оформят по-устойчиви навици за саморегулация, често свързани с професионални ангажименти, семейство и нуждата от качествено лично време.
Все по-малко хора смятат, че няма нужда от никакви ограничения в употребата на устройства. Само за година делът на тези нагласи намалява почти наполовина. Подобна тенденция се наблюдава и сред родителите – все повече от тях въвеждат правила за екранното време на децата си, осъзнавайки връзката между прекомерната употреба, вниманието, съня и социалните умения.
Общуването на живо – най-силният мотив за дигитална паузаНай-важният фактор, който кара хората да оставят телефона си, остава комуникацията лице в лице. Около 60% от участниците посочват именно живото общуване като основен стимул да се откъснат от екрана. Следват пътуванията, хобитата и спортът – активности, които все по-често се възприемат като естествена алтернатива на времето онлайн.
Все повече хора осъзнават и негативния ефект на прекомерната употреба на устройства върху отношенията с близки и приятели. Това усещане се засилва във всички възрастови групи, като най-голям ръст отново се отчита сред най-младите.
Нагласите за бъдещето също са показателни. Все по-голям дял от хората заявяват, че планират съзнателно да ограничават екранното време по време на празници и почивни дни, за да отделят повече внимание на семейството, приятелите и личното си благополучие.
Дигиталните технологии остават неразделна част от ежедневието, но данните ясно показват промяна в общественото отношение към тях. Все повече българи търсят баланс, поставят лични граници и преоткриват стойността на времето офлайн. Тази тенденция подсказва, че темата за дигиталното благополучие ще продължи да бъде все по-актуална и през следващите години.
