снимка: Виолета Пефтичева
Раждането без болка, избора на лекар и следродилната депресия
Раждането е едно от най-силните и трансформиращи преживявания в живота на една жена и семейство. То съчетава очакване, радост, страхове и огромна нужда от подкрепа – както медицинска, така и емоционална. Съвременният подход към раждането поставя все по-голям акцент върху индивидуалните нужди и информирания избор: от това какви методи за обезболяване да се изберат, през подбора на лекар или екип, до грижата за психичното здраве след раждането.
За всичко това си говорим с Анелия Казакова – един от пиарите на Община Бургас и вече майка на две деца. Само преди седмица тя прегърна своята втора рожба, синът си Филип.
ЕС: Анелия, намираме Ви в отлична форма само седмица след раждане със секцио. Какво всъщност означава изразът „раждане без болка“? Коректно ли е да се използва?
АК: Да, напълно коректно е! „Раждане без болка“ не е мит, нито някакво маркетингово обещание за напълно безболезнен процес. Това е концепция за максимално облекчаване на физическия дискомфорт, така че жената да се чувства защитена, спокойна и активна участничка в раждането си.
При мен беше използвана спинална анестезия и родих в напълно адекватно и активно състояние. Разбира се, изключително важно е раздвижването след преминаване на упойката — аз станах няколко часа след операцията. Благодарна съм на екипа на „Бургасмед“, които ме насърчиха и подкрепиха.
ЕС: Все повече жени избират анестезия със секцио пред нормално раждане. Има ли причина някои бъдещи майки да се въздържат?
АК: Мога да говоря за себе си — при мен има противопоказания за нормално раждане поради сериозен проблем с очите, затова секциото беше препоръчително. Както при всяка друга упойка, и тук е важно тя да бъде поставена от опитен анестезиолог. Съществуват определени медицински състояния, при които не е подходяща, за това решението трябва да бъде взето предварително и след консултация с лекар.
С: Много жени се колебаят между естествено раждане и секцио. Какво би казала на тях?
АК: Не трябва да има съревнование между двата метода. Всяка жена и всяка бременност са различни. Най-важното е бебето и майката да са добре. Решението трябва да се взима с доверие към лекаря и с ясна преценка какво е безопасно в конкретния случай. Важно е да знаем, че и естественото раждане, и секциото могат да бъдат едно достойно, красиво преживяване, когато жената се чувства подкрепена от половинката и семейството.
ЕС: Изборът на лекар е едно от най-важните решения, които една жена взима по време на бременността. Той следи цялото развитие на бременността, взема критични решения и носи отговорност за благополучието на майката и бебето през всички девет месеца. Какво е най – важно при този избор?
АК: Доверието, а ако лекарят има чувство за хумор си е бонус. Жената трябва да се чувства спокойна да задава въпроси, да споделя тревоги и очаквания. Добър знак е, ако лекарят обяснява подробно, подкрепя информирания избор и уважава плана за раждане. Аз за втори път се доверих на д-р Ангел Недялков – един от най-опитните и утвърдени специалисти в Бургас. Това, което го отличава, е способността му да съчетава дългогодишен практичен опит с човечност, такт и сигурност.
ЕС: Да поговорим за следродилната депресия, тема доскоро замитана под килима?
АК: Много жени смятат, че е нормално да са тъжни или тревожни седмици след раждането. Но това може да е следродилна депресия и е важно да се говори за нея. Някои изследвания посочват, че това е една на седем жени. Да, това може да звучи притеснително, но още по-притеснително е, че почти 50% от майките със следродилна депресия не са диагностицирани от здравните специалисти, т. е те се справят напълно сами. Важно е да се каже, че това е медицинско състояние, което НЕ е признак на слабост и изисква помощ. Понякога започва дни, седмици, дори месеци след раждането, а ако се неглижира може да има фатални последици. Нощните преживявания, умората, лишаването от сън, проблеми с кърменето, бушуващите хормони са всички фактори, които допринасят за този вид депресия при майките. Нереалистичните очаквания за майчинството или чувството на неадекватност може да допринесат за развитието на следродилна депресия. Няма от какво да се срамувате или вините.
ЕС: Вие самата подготвяхте ли се за емоционалната част след раждането?
АК: Честно казано, при първото ми дете не бях достатъчно подготвена. Имаше моменти на умора, тревога и огромни очаквания, които сами си поставяме. Сега подходих по-осъзнато — говорих с психолог, информирах се и това много ми помогна. Препоръчвам на всички жени да не пренебрегват психичното си състояние, страховете си. Много е важен и диалога на всички нива с партньора – човекът до Вас е най-важната опора.
ЕС: Какъв съвет бихте дали на жени, които се страхуват от раждането?
АК: Страхът е напълно нормален. Но информираността успокоява. Препоръчвам им да разговарят с лекаря си, да посещават училища за родители, да се срещат с други майки. Огромна роля играе и подкрепата — от партньора, семейството, медицинския екип. Не трябва да сме героини — трябва да сме щастливи.
ЕС: Какво е най-хубавото в това да станеш майка за втори път?
АК: Спокойствието. Вече знам, че няма „перфектна майка“. Има отдаденост, любов и множество малки моменти, които са истински важни. Второто дете носи нов смисъл и радост — при Филип усещам това с всеки изминал ден.
ЕС: Какво бихте казали на семействата, които тепърва ги очаква голямото събитие?
АК: Да се доверят на процеса и на екипа, който са избрали. Да подготвят тялото и ума си. Да не се страхуват да търсят професионална помощ, когато е нужно — било то физическа или психологическа. И най-вече да се радват на всяка стъпка по пътя, защото раждането е началото на най-красивото приключение!
Как да разберете дали имате следродилна депресия?
Има няколко симптома, които жените със следродилна депресия могат да изпитат, и те са добри индикатори:
• чувството на тъга или липсата на настроение е един от големите симптоми, на които трябва да обръщате внимание;
• чувството на раздразнение или лесна раздразнителност;
• липсата на енергия и загубата на интерес към предишните дейности; ;
• безсъние, загуба на апетит и затруднена концентрация;
• негативните или натрапчиви мисли, тревожността и чувството на вина, срам или безнадеждност;
• плаченето е доста често срещано, както и проблемите с привързаността към вашето бебе.
Ако изпитвате някои от тези симптоми (или всички от тях), говорете с лекар
