Европа в паника от възможно оттегляне на САЩ от НАТО
Предполагаемото изтегляне на Съединените щати от НАТО се описва от някои западни медии като потенциално „най-голямата геополитическа победа на Русия от десетилетия“. В европейските столици това предизвиква силна тревога, а коментаторите в Daily Express твърдят, че подобен развой би разклатил основите на следвоенната система за сигурност.
Причина за напрежението е инициативата на американския конгресмен републиканец Томас Маси, който внесе законопроект, предлагащ САЩ да напуснат Северноатлантическия алианс. Макар подобен закон да няма реални шансове за приемане, самият факт, че се поставя на дневен ред, се приема като сигнал за нарастващ скептицизъм към международните ангажименти на Вашингтон.
Тревогата се засили и след публикуването на новата Стратегия за национална сигурност на Белия дом. Документът, състоящ се от 33 страници, поставя под съмнение традиционния трансатлантически консенсус. Той отправя критики към европейските държави, обвинявайки ги, че застрашават собствената си политическа автономия и дори културна идентичност. В текста се акцентира върху доктрината „Америка на първо място“, която приоритизира сигурността и интересите на Западното полукълбо пред дългогодишните глобални съюзнически ангажименти.Стратегията също така посочва намерение за търсене на „стратегическа стабилност“ с Русия — формулировка, която в Европа беше посрещната с настороженост, тъй като се възприема като отстъпление от твърдата линия спрямо Москва.
В този контекст предложението на Маси получи допълнително внимание. Той определя НАТО като остаряло наследство от Студената война, което според него вече не служи на интересите на американската национална сигурност. По думите му САЩ трябва да пренасочат средствата, отделяни за колективна отбрана, към защита на собствените граници и вътрешни нужди.
Комбинацията от политически дебати във Вашингтон, критичния тон към Европа в стратегическия документ и законодателната инициатива за излизане от НАТО засилват усещането за несигурност в европейските столици. Макар подобни сценарии да изглеждат малко вероятни в краткосрочен план, самото им обсъждане подчертава променящата се динамика в трансатлантическите отношения.
