АМ „Струма“ чак през 2040 г.
Заради изискванията на Бернската конвенция и натиска на зелените организации изграждането на автомагистрала „Струма“ в пълния ѝ облик се отдалечава към 2040 г., а цената за довършване може да достигне 2 млрд. евро. Това превръща проекта в един от най-забавяните инфраструктурни обекти не само у нас, но и в Европа.
От десетилетия трасето на магистралата през Кресненското дефиле е предмет на ожесточени спорове. Държавните институции бяха подложени на силен натиск – както от международни природозащитни механизми, така и от българските зелени неправителствени организации – да се изведе пътят извън дефилето. На практика именно Бернската конвенция и активизмът на тези организации блокираха варианта за разширяване и рехабилитация на съществуващия път София – Кулата.
Според първоначалните разчети модернизацията на трасето в рамките на дефилето би струвала между 400 и 500 млн. евро – значително по-малко от новото трасе, което вече се обсъжда. Под натиска на природозащитните изисквания държавата бе принудена да приеме значително по-сложен и скъп вариант: извеждане на платното високо по труднодостъпните склонове на Пирин. Това решение увеличава общата стойност на проекта до между 1,5 и 2 млрд. евро.
Тежестта за бюджета е очевидна – страната няма свободен ресурс за подобна инвестиция и неизбежно ще трябва да прибегне до заемно финансиране, което ще се изплаща десетилетия. В същото време дългото протакане поставя под риск цялостната логистична връзка по коридор „Север – Юг“ и забавя икономическите ползи от ключовата магистрала.
Никъде в Европа няма друг магистрален проект, който да е срещнал толкова административни, екологични и юридически препятствия. Ако подобни спънки бяха норма в ЕС, едва ли щеше да съществува днешната 80-хилядкилометрова мрежа от магистрали. България обаче вече е изправена пред ситуация, при която завършването на „Струма“ може да стане едва около 2040 г., и то на многократно по-висока цена.
