Контрол върху заплатите, пенсионните вноски и имотния пазар са сред основните препоръки на МВФ
В седмицата, в която първият бюджет на България в еврозоната се сблъска с масови протести, критики от бизнеса и несъгласие в парламента, Бордът на Международния валутен фонд (МВФ) публикува препоръки за икономическата политика на страната. Основните насоки са свързани с овладяване на растежа на държавните разходи, контрола върху заплатите, пенсионната система и имотния пазар.
МВФ прогнозира, че икономическият растеж на България ще остане около 3% през 2025 г. и ще се повиши леко до 3,1% през 2026 г. Подкрепа за растежа се очаква от вътрешното потребление и публичните инвестиции, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Средната инфлация се прогнозира на 3,5% през следващите две години, преди постепенно да се понижи.
Рисковете пред перспективите на страната са свързани с политическата несигурност, натиска от вътрешното търсене и външната нестабилност. МВФ посочва, че високият ръст на заплатите е довел до конвергенция на доходите и бързо разширение на кредитирането, докато растежът на производителността изостава.
Особено внимание се обръща на пенсионната система, където дефицитът на разходопокривната схема продължава да нараства. Застаряването на населението ще увеличи този дефицит, като МВФ препоръчва засилване на финансовата устойчивост чрез увеличаване на приходите от вноски. Ключова мярка е премахването на ограничението върху осигурителния доход, която може да бъде реализирана с одобрението на проектобюджета за следващата година, предвиждащ повишаване на пенсионните вноски с 2 процентни пункта.
Преходът към еврото се очаква да засили доверието в институциите и инвеститорите, като ще намали валутния риск и транзакционните разходи. Някои ползи вече са видими чрез стесняването на спредовете по суверенните облигации и повишения кредитен рейтинг на страната.
Въпреки че рискът от дългови затруднения остава нисък, публичният дълг се увеличава заради устойчивите дефицити и значителните рекапитализации на държавните предприятия. Натискът върху публичните разходи се очаква да се засили и от фактори като застаряването на населението, отбраната, инфраструктурата и енергийния преход, което ще изисква внимателно фискално планиране.
МВФ препоръчва и реформа на данъчната система. Капацитетът на плоския данък се оценява като недостатъчен за финансиране на нарастващото търсене на качествени обществени услуги. В средносрочен план се предлагат мерки за увеличаване на приходите чрез въвеждане на прогресивно подоходно облагане, повишаване на данъчните ставки за личните и корпоративните доходи.
Това не е първият път, когато МВФ препоръчва затягане на фискалната политика. Икономиката на страната е прегрята, а високият ръст на разходите и заплатите изисква внимателен контрол, за да се осигури стабилност след приемането на еврото.
