Външният дълг на България надхвърли 54 млрд. евро. Нараснал е с 31% за година
Външният дълг на България към септември 2025 г. достигна близо 55 млрд. евро, което е ръст от 12,5% на годишна база или 6,096 млрд. евро. Това означава, че общият размер на дълга – държавен и частен – вече представлява 48,9% от прогнозния БВП, с 2,3 процентни пункта повече спрямо година по-рано. Краткосрочните задължения възлизат на 10,198 млрд. евро, а дългосрочните – на 44,736 млрд. евро, като 65,2% от тях са с остатъчен матуритет над една година. 81,6% от дълга е деноминиран в евро, което е увеличение спрямо 78,5% преди година.
Държавният дълг бележи най-голям ръст, като сектор „Държавно управление“ достига 17,450 млрд. евро, или увеличение от 4,149 млрд. евро (31,2%). Делът му в общия външен дълг вече е 31,8%, спрямо 27,2% преди година, което показва активна политика на външно финансиране чрез заеми и еврооблигации. В същото време задълженията на централната банка леко намаляват до 1,907 млрд. евро.
Банковият сектор също увеличава външното си финансиране, като задълженията на банки и фондове на паричния пазар нарастват с 2,080 млрд. евро (27,4%) до 9,688 млрд. евро. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 13,071 млрд. евро, с умерен ръст от 3,3% за година. Вътрешнофирменото кредитиране, напротив, намалява с 3,5% до 12,816 млрд. евро, което може да е знак за пренасочване на инвестициите или за по-голяма предпазливост сред международните компании.
Общата картина показва нарастване на държавния дълг и банковите задължения, умерен ръст при бизнеса и домакинствата, както и спад на вътрешнофирменото кредитиране. Еврото продължава да доминира в деноминацията на дълга, което намалява валутния риск и се вписва в контекста на подготовката на България за присъединяване към еврозоната през 2026 г.
