Българските жилища остават студени, пренаселени и източник на сериозен социален дискомфорт, това твърдят данните на Евростат за 2024г.
Данните на Евростат за 2024 г. разкриват тревожна картина за качеството на живот в българските домакинства. Почти всеки пети българин – 19% – не може да поддържа дома си адекватно отоплен през зимата. Това е двойно повече от средното за ЕС (9%) и поставя страната ни сред най-уязвимите държави по отношение на енергийната бедност.Контрастът с някои северни страни е особено показателен. Във Финландия, където значителна част от територията се намира отвъд Полярния кръг, а климатът е значително по-суров, едва 3% от населението изпитва проблеми с отоплението. Това подчертава, че неблагоприятните условия в България не са въпрос на климат, а резултат от структурни проблеми – ниска енергийна ефективност на жилищата, остарели инсталации, високи разходи за отопление и ограничени доходи.
Проблемите обаче не се изчерпват с отоплението. Евростат отчита, че 34% от българите живеят в пренаселени жилища – отново два пъти над средното ниво за ЕС. Това класира страната ни на трето място по пренаселеност, непосредствено след Румъния (41%) и Латвия (39%). За сравнение, в държави като Кипър, Малта и Нидерландия пренаселеността е символична – между 2% и 5%.Евростат приема едно жилище за пренаселено, когато не разполага с необходимия брой стаи според броя и възрастта на живеещите. Критериите включват отделна обща стая за домакинството, отделна стая за всяка двойка, за всеки възрастен и за всяко дете под 17 години, когато са от различен пол.
Тази комбинация – студени и едновременно пренаселени жилища – показва, че значителна част от българските домакинства живеят в условия, които пряко влияят върху тяхното здраве, психическо състояние, учебна среда за децата и общото благополучие.
Макар Евростат да не предлага директни обяснения, факторите са кое повече, кое по-малко очаквани: масовият жилищен фонд в България е стар и слабо енергийно ефективен, цените на отоплението растат по-бързо от доходите, а ограничената жилищна площ в комбинация с ниски възможности за ремонт и модернизация задълбочава проблема.
Общият извод е ясен: жилищната политика у нас изостава драстично от европейските стандарти. Отсъствието на мащабни програми за енергийно обновяване, недостатъчните социални жилища и бавната модернизация на панелния жилищен фонд превръщат проблема в хроничен. А това означава, че без решителни реформи и инвестиции ситуацията ще се влошава – за сметка на здравето и качеството на живот на милиони българи.
