Бюджетът не се решава на улицата, а на масата на преговорите. Минималната заплата не може да бъде единственият инструмент за доходите
КНСБ предупреди, че дебатите около държавния бюджет са преминали границите на нормалния институционален диалог и са се прехвърлили на улицата – място, което по думите на синдиката не бива да решава толкова сериозни въпроси. Междувременно напрежението расте и сред служителите в държавната администрация, които също излязоха на протест във връзка със заплатите и условията на труд.
„Не знам дали диалогът ще бъде възстановен. Винаги сме считали, че споровете за бюджета и доходите трябва да се водят на масата на преговорите. Сега обаче почти всичко се случи на улицата. В това крещене хората не успяха да чуят какво казва другата страна“, заяви в предаването „България сутрин“ вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов.Той подчерта, че бюджетът е прекалено важен, за да бъде заложник на емоции, политически конфликти и уличен натиск. Според него заявките от управляващите за евентуално изтегляне и преработване на бюджета означават нови преговори от самото начало – включително по темата за заплащането, минималната работна заплата и политиката за доходите като цяло.
КНСБ настоява за равномерно увеличение на възнагражденията в публичния сектор. „Не е нормално хора, които вече взимат по-високи заплати, да определят дали и колко трябва да се увеличават доходите на най-нископлатените. За съжаление в България липсва политика за насърчаване на колективното трудово договаряне. Когато няма стимули в закона, минималната работна заплата остава единственият механизъм, който дърпа всички останали“, коментира Капитанов.
Той припомни и изискванията на европейската директива за адекватни минимални заплати, която България вече закъснява да въведе с около година. Според документа поне 80% от работниците трябва да имат възможност да участват в преговори със своя работодател за определяне на заплатите. „В България обаче покритието е изключително ниско – по данни на статистиката около 25%, а според Националния институт за помирение и арбитраж – едва 14–15%“, посочи синдикалният лидер.
По думите му, докато колективното договаряне остава слабо, всяка дискусия за доходите ще се превръща в социално напрежение и политически сблъсъци, вместо да се води по експертен и конструктивен начин.
