ЕК с остри критики към Бюджет 2026: висок разходен ръст, слаб приходен потенциал
ЕК с остри критики към Бюджет 2026: България влиза в групата „в риск от несъответствие“ с новата фискална рамкаЕвропейската комисия отправи сериозни предупреждения към България заради проектобюджета за 2026 г., поставяйки страната в групата на държавите „в риск от несъответствие“ с новите фискални правила на ЕС. Това става ясно от Есенния пакет с икономически препоръки, представен след заседание на еврокомисарите в Страсбург.
Парадоксално, само няколко месеца след като България получи зелена светлина за членство в еврозоната, демонстрирайки устойчивост на публичните финанси, сега сигналите от Брюксел са диаметрално противоположни – според Комисията страната се движи в тревожна посока.
Основният проблем – прекалено високият ръст на разходитеОценката на ЕК се опира на новия ключов индикатор – ръста на нетните разходи. Според анализа на Комисията планираната траектория на бюджетните разходи за 2026 г. надхвърля максимално допустимото ниво, определено в Националния средносрочен фискално-структурен план, одобрен през юни.
ЕК подчертава, че разходите продължават да растат по-бързо от приходите, въпреки усилията за подобряване на събираемостта. Най-сериозният натиск идва от автоматично нарастващите структурни плащания – заплати и пенсии, които са трудно контролируеми в кратък период.
Според данните на Брюксел:
социалните разходи ще се увеличат от 15,1% от БВП през 2024 г. до 16,9% през 2026 г.;
разходите за заплати ще скочат от 11,3% до 12,7% от БВП;
плащанията по лихви почти ще се удвоят – от 0,5% до 1,1% от БВП за година.
Макар дефицитът да остава под референтните 3% (ЕК прогнозира 2,7% за 2026 г.), Комисията счита темпа на растеж на разходите за неустойчив.
България се нарежда в една категория с Унгария и Испания, докато държави като Румъния, Полша и Чехия са отчетени като напълно съответстващи. Това поставя под въпрос ефективността на управлението на публичните финанси у нас.
Допълнителна тревога: рискът за 2027 г. Оценката за 2026 г. е направена и в контекста на очакваните развития през 2027 г. Според ЕК, ако не се предприемат корективни мерки, дефицитът може да достигне 4,3% от БВП. Основната причина е втората голяма вълна от разходи за отбранителна техника – около 1,2% от БВП.Въпреки че ЕС предоставя гъвкавост по отношение на разходите за отбрана, натискът от останалите бюджетни пера е толкова силен, че надхвърля тази „буферна“ гъвкавост.
Спешна задача пред българските власти. ЕК ясно сигнализира, че България трябва незабавно да коригира параметрите на проектобюджета за 2026 г., за да се върне в рамките на препоръчителната фискална политика.
Това предупреждение идва в ключов момент – на прага на присъединяването към Еврозоната. Освен номиналните критерии, които страната вече изпълнява, е необходимо да се докаже и стабилност в средносрочен план. Поставянето на България в групата „в риск от несъответствие“ е лош сигнал, който може да усложни процеса по въвеждане на еврото.
За правителството това означава:
ревизия на разходната част;ограничаване на автоматично растящите плащания;
търсене на устойчиви компенсаторни мерки;укрепване на фискалната дисциплина.
В момент, в който страната трябва да демонстрира стабилност, ЕК предупреждава, че фискалният курс, заложен в Бюджет 2026, води към рискове, които не бива да бъдат подценявани.
