Децата и екрана
Децата обичат да са на телефоните и устройствата си, а опитът да намалят времето си пред екрана понякога може да се усеща като опит да пият от празна чаша или да си оближат лакътя – невъзможна задача, която ще доведе само до чувство на неудовлетвореност и разочарование.
През последните години времето пред екрана често се представя като основна заплаха за психичното здраве на децата. Невроложката Сюзан Грийнфилд твърди, че интернетът и видеоигрите могат да навредят на мозъка на подрастващите, но редакционна статия в British Medical Journal критикува тези твърдения като научно необосновани. Други учени също смятат, че липсват убедителни доказателства за вредата от екраните.
Международен екип от 14 изследователи анализира 33 проучвания и установява, че използването на екрани има много малък принос към проблемите с психичното здраве. Дори излъчваната от устройствата синя светлина не е доказано, че нарушава съня, според преглед на 11 изследвания от 2024 г.
Основен проблем в изследванията е, че се разчита на самооценка – младите хора сами съобщават колко време са били пред екрана и как са се чувствали. Професор Етчелс подчертава, че често се пренебрегват важни фактори като самотата, която може да бъде истинската причина за психични затруднения.
Той също така посочва, че понятието „време пред екрана“ е твърде общо – има разлика между полезно, вдъхновяващо съдържание и т.нар. „дуумскролинг“. Голямо проучване с 11 500 мозъчни скенера на деца не открива връзка между времето пред екрана и когнитивни или психични проблеми. Други изследвания, включително на проф. Призбилски от Оксфорд, дори показват, че социалните мрежи и видеоигрите могат да подобрят благосъстоянието.
Учените са съгласни, че онлайн средата може да крие реални рискове – например вредно съдържание или манипулации. Но според тях фокусът върху самото „време пред екрана“ е подвеждащ и може да доведе до прекалени забрани. Проф. Призбилски предупреждава, че строгият контрол може да превърне екраните в още по-привлекателен „забранен плод“.
В крайна сметка, според проучване, именно самотата, а не само времето, прекарано пред екрана, е причината за психическите проблеми на хората.
📱 „Дуумскролинг“ срещу вдъхновяващо време пред екрана
Липсват подробности за същността на времето пред екрана, а терминът е твърде неясен, твърди проф. Етчелс. „Беше ли това вдъхновяващо време пред екрана? Беше ли полезно? Информативно? Или беше „дуумскролинг”? Младият човек беше ли сам или общуваше онлайн с приятели?“. Всеки фактор генерира различно преживяване.
Проучване, проведено от изследователи от САЩ и Великобритания, разглежда 11 500 мозъчни скенери на деца на възраст от 9 до 12 години, заедно с оценки на здравето им и собствените им данни за времето, прекарано пред екрана. Макар че моделите на използване на екрана са свързани с промени в начина, по който мозъчните региони се свързват, проучването не намира доказателства, че времето, прекарано пред екрана, е свързано с лошо психическо благосъстояние или когнитивни проблеми, дори сред тези, които използват екрани по няколко часа на ден.
Друго проучването от 2016 до 2018 г., ръководено от професор Андрю Призбилски от Оксфордския университет, изследва влиянието на видеоигрите и социалните медии върху психичното здраве. Неговите рецензирани проучвания показват, че и двете всъщност могат да подобрят благосъстоянието, а не да го влошат.
Професор Етчелс казва: „Ако мислите, че екраните променят мозъка в лоша посока, бихте видели този сигнал в голям набор от данни като тези. Но не го виждате, така че идеята, че екраните променят мозъка по постоянен или траен начин в лоша посока, просто не изглежда да е вярна“.
Това мнение се споделя и от професор Крис Чеймбърс, ръководител на отдела за мозъчна стимулация в Кардифския университет, който е цитиран в книгата на професор Етчелс. „Би било очевидно, ако имаше спад. Би било лесно да погледнем последните 15 години от изследванията. Ако нашата когнитивна система беше толкова уязвима към промените в околната среда, ние нямаше да сме тук“, смята той.
Нито професор Призбилски, нито професор Етчелс оспорват сериозната заплаха от определени онлайн вреди, като манипулиране и излагане на експлицитно или вредно съдържание. И двамата учени обаче твърдят, че настоящият дебат около времето, прекарано пред екрана, рискува да го тласне още по-дълбоко в подземния свят.
Професор Призбилски е загрижен за аргументите за ограничаване или дори забрана на устройствата и счита, че колкото по-строго се контролира времето, прекарано пред екрана, толкова повече то може да се превърне в „забранения плод“.
