Куба отвори „доларови супермаркети“
В опит да се справи с тежката икономическа криза и хроничния недостиг на чуждестранна валута, кубинското правителство започна да открива магазини, в които плащанията се приемат единствено в американски долари. Тези нови търговски обекти, наричани „доларови супермаркети“, се появиха като част от стратегия, обявена от министър-председателя Мануел Мареро Крус в края на 2024 г. Според него това е „необходим процес“, който цели да легализира циркулацията на долари, които до този момент влизат и се използват основно на черния пазар.След дълги години на стриктни забрани и контрол върху чуждестранната валута – включително периоди, когато притежанието на долари можеше да доведе до затвор – Куба постепенно смекчава режима, като се опитва да се възползва от валутата, изпращана от кубинци, живеещи в чужбина. Тези преводи са вторият по големина източник на твърда валута за страната и са жизненоважни за икономиката, особено след спадовете в туризма и ефектите от пандемията от COVID-19.Голямата промяна е, че новите магазини приемат долари в брой – нещо, което не се е случвало от 2004 г. насам. Един местен жител, баща на малко дете, споделя, че влязъл в нов супермаркет, разположен в луксозен хотел в богатия хавански квартал Мирамар, и веднага му било съобщено, че плащането е само в долари. Той описва трудността да обясни на сина си защо не могат да пазаруват свободно, тъй като разполагал само с малко долари в предплатена карта с MLC (Moneda Libremente Convertible) – валута, която губи стойност и не е реално свободно конвертируема.MLC беше въведена през 2019 г. като част от усилията на правителството да доларизира частично икономиката и да увеличи наличността на чуждестранна валута. Въпреки това, тази система е силно нестабилна, тъй като кубинското песо продължава да се обезценява, а хората се борят с инфлация и недостиг на стоки.Парадоксално, въпреки че заплатите в страната са средно около 42 щатски долара, в новите магазини се наблюдава засилен интерес. Купувачите – основно тези с достъп до долари чрез роднини в чужбина – пълнят количките си с основни продукти като яйца, олио и месо, които в обикновените магазини често липсват. Това води до нови социални напрежения и още по-явно разслоение в обществото.Кубински икономисти критикуват подхода на правителството. Маурисио де Миранда подчертава, че доларизацията е непълна и засяга само потреблението, докато доходите на мнозинството остават в песо. Така се създава система, при която достъпът до жизненоважни стоки зависи от външни фактори и изключва голяма част от населението.Исторически погледнато, Куба вече е преминавала през подобна политика. След разпадането на СССР през 90-те години, Фидел Кастро декриминализира притежанието на долари и отвори магазини за чуждестранна валута. Но през 2004 г. отново бе наложена забрана върху американската валута. Сегашната мярка напомня на онзи период, макар и с нов контекст и още по-остри икономически предизвикателства.Експерти като Тамарис Бамонде, преподавател във Вашингтон, смятат, че настоящата политика е „почти копие“ на онази частична доларизация, приложена преди три десетилетия. Пандемията, неуспешната валутна реформа от 2021 г. и сривът в туризма са довели до критично обезценяване на песото и повишено търсене на долари, което правителството се опитва да канализира чрез тези нови магазини.Властите настояват, че настоящата доларизация е временна и необходима стъпка по пътя към бъдеща „дедоларизация“, но за обикновените кубинци това означава ежедневна борба за достъп до стоки и възможността да се възползват от икономика, която все повече се обръща към валутата на най-големия си политически противник – Съединените щати.
