20 000 имота и 7000 коли: какво притежават българските магистрати
Над 150 съдии, прокурори и следователи в България притежават по пет или повече апартамента, а общата стойност на недвижимото имущество, декларирано от магистратите у нас, надхвърля 1,6 млрд. евро. Това показва нов анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), изготвен съвместно с „Глобал Метрикс“ и BIRD въз основа на имуществените декларации за периода 2017 – 2024 г.
Данните сочат, че 4162 магистрати са декларирали повече от 20 000 недвижими имота и над 7000 моторни превозни средства. В анализа са включени и имотите на съпрузи, партньори и други свързани лица, което разкрива значителна концентрация на собственост в съдебната система.
Според изследването всеки трети магистрат притежава повече от една къща, а 38% разполагат с повече от един апартамент. Особено впечатляващ е делът на онези 3,6%, които официално декларират по пет или повече жилища. При средна цена на апартамент от близо 179 хил. евро и средна площ около 86 квадратни метра, само стойността на апартаментите достига над 1 млрд. евро. Още близо 400 млн. евро се изчисляват в къщи и други жилищни имоти.
Анализът показва, че най-голям дял от недвижимостите се намират в София. По отношение на начина на придобиване, 42% от имотите са наследствени, около 40% са купени чрез сделки, а над 10% са получени като дарения. Именно високият процент на даренията поражда въпроси относно прозрачността и контрола върху имущественото състояние на магистратите.
При финансирането на покупките 63% от имотите са придобити с лични средства, а над 40% са свързани с банкови кредити. И тук отново присъстват даренията – над 7% от средствата за придобиване на имоти са декларирани именно като дарени.
Освен значителните имотни активи, магистратите декларират и сериозен автопарк. Средната стойност на автомобилите, които притежават, е 28 464 лева. Най-предпочитаните марки са Toyota и Volkswagen. Любопитен детайл е, че средната стойност на автомобилите, получени като дарение, е едва 3770 лева.
При представянето на анализа директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер отправи критики към Инспектората към Висшия съдебен съвет, който отговаря за контрола върху имуществените декларации. По думите ѝ информацията е „зле подредена, зле качена и зле администрирана“, което сериозно затруднява проследяването и анализа на данните. Според авторите именно липсата на качествена и прозрачна система за публичност подкопава доверието в съдебната власт.
