1000 сирачета плачат на дипломирането си в Газа: детство белязано не от игри и мечти, а от траур и оцеляване.
В Газа тази седмица се проведе една от най-болезнените церемонии по дипломиране, които светът е виждал. 1000 палестински деца, останали сираци след войната, облякоха тоги и шапки, за да получат своите дипломи. Вместо радост и аплодисменти от семействата им, залата беше изпълнена със сълзи – много от децата плачеха, осъзнавайки, че няма кой от родителите им да сподели с тях този важен момент.
Събитието се проведе в селището за сираци „Ал-Уафа“ и беше определено от организаторите като най-голямата дипломна церемония за осиротели деца от началото на военния конфликт. По думите им, това е символ не на празник, а на мащаба на трагедията, която бележи цяло поколение. Международни хуманитарни организации изчисляват, че само за по-малко от две години десетки хиляди палестински деца са загубили един или двамата си родители.
„Тези деца трябваше да празнуват своите постижения, но вместо това те олицетворяват една колективна загуба. Те израстват без родителска подкрепа, а мнозина от тях може и да не успеят да доживеят следващите учебни години“, споделят представители на неправителствени организации.
На този фон тревогите за бъдещето на младите поколения в Газа се задълбочават. Ръководителят на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) Филип Лазарини предупреди, че ситуацията е на ръба на хуманитарна катастрофа. По негови данни, броят на децата, страдащи от остро недохранване в град Газа, е нараснал шест пъти само от март насам.„Имаме население, което е изключително изтощено и което няма сили да понесе ново масово разселване. Ако не се въведат спешни извънредни мерки, децата, страдащи от недохранване, ще бъдат обречени на гладна смърт“, заяви Лазарини по време на среща в Женева.
По думите му, Газа е изправена пред нова военна операция, която ще се стовари върху едно вече физически и психически изтощено население. В този контекст дори елементарното оцеляване на най-малките е поставено под въпрос.
Церемонията за 1000-те сирачета остана като ярък и болезнен символ на това бъдеще – бъдеще, в което детството е белязано не от игри и мечти, а от траур и оцеляване.
